Завърши Седмия национален семинар на завършилите висше ислямско образование

Завърши Седмия национален семинар на завършилите висше ислямско образование – проведен в гр. Доспат от 15 до 17 юли. За подробности около протичането му разговаряме с домакина на семинара Районния мюфтия на област Смолян Неджми Дъбов.  Г-н Районен мюфтия, какви са впечатленията Ви от проведения семинар в края на миналата седмица в гр. Доспат? Мнението ми е, че семинарът протече под изключително добра организация в лицето на Главно мюфтийство съвместно с наше съдействие, като домакини. Присъстваха близо 150 участника, което е около 50% от завършилите ислямска теология, като между впрочем това е най-големият брой присъстващи в кратката 7-годишна история на националният форум на ислямските теолози в Република България. Също така активността на участниците в дискусиите непосредствено след лекциите беше доста голяма в сравнение с предишните години. Разбрахме, че Вие сте били и един от лекторите на този форум? На каква тема говорехте? Основната тематика на лекциите, както и дебатът, който протичаше на семинара бяха за правата на мюсюлманското малцинство в България. В този контекст аз имах честа от една страна и отговорността от друга да изнеса лекция на тема „Мюсюлманската идентичност”, като основно в нея беше очертан периода от Освобождението до началото на демокрацията в България и перипетиите, през които е преминала мюсюлманската общност в този период  за запазване и съхраняване на своята религиозна идентичност. Въпреки тенденциозната политика през този период на държавата за асимилиране на мюсюлманската общност чрез административни, образователни, икономически и репресивни методи, мюсюлманската общност с големи усилия и трудности успява да съхрани своята религиозна идентичност, за жалост твърде избледняла и деформирана в следствие на дългогодишната асимилация. Разбира се, този период е една черна страница в историята на мюсюлманската общност в България, която не трябва да се повтаря никога в бъдещето като политика. Как отчитате Преходът по отношение правата на мюсюлманското малцинство в България и условията за съхраняването на идентичността на мюсюлманите? С приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. в чл. 37 се гарантира правото на вероизповедание, още повече след ратифицирането от българските правителства от началото на демокрацията на редица международни актове, сред които са Европейската конвенция за правата на човека и по точно чл. 9 от нея, преди това и Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и по специално чл. 18, като България е длъжна да ги прилага и по този начин в чисто правен аспект са гарантирани правата на вероизповедание на всички български граждани. Освен това с приемането на международните актове по отношение правата на човека държавата се насърчава да прилага политика на интеграция на малцинствата, в това число и религиозните такива, включително разбира се и мюсюлманското, както и да създава условия и полага усилия за съхраняване и развитието на религиозната им идентичност. На практика обаче фактът, че 22 години от началото на прехода въпросът с правата на човека, в частност с религиозните права, е все още актуален и стои на дневен ред в българското общество означава, че пътят на демокрацията, по който България е поела все още не е извървян до край. Какви насоки бяха начертани по време на семинара извън вътрешната дейност на изповеданието? Участниците в семинара се обединиха около мнението, че преди всичко е необходим дебат. Необходимо е да се организират кръгли маси, на които да участват представители на религиозните общности в България, на неправителствени организации и разбира се представители на държавните институции. На тези кръгли маси да се търсят решения на проблемите, пред които са изправени религиозните общности, да се полагат усилия за решаването им, а не неглижирането им, което води до тяхното наслояване и задълбочаване. Държавните институции трябва да се ръководят от законите, а не от обществените нагласи, много често дирижирани от някои медии и политици. За исляма като религия се знае твърде малко в България, като тази неинформираност създава почва за растящата ислямофобия. Необходимо е да се превъзмогнат предразсъдъците и стереотипите, наслоени към мюсюлманите през изминалия век и да се направи обективен анализ на състоянието на мюсюлманската институция и общност. По традиция, в самия край на семинара беше приета декларация от всички участници, в която бяха осъдени опитите за поругаване на конституционно гарантирани основни човешки права, като правото на вероизповедание, апел за спиране на антихуманни прояви от този род, полагане на усилия за разбиране и вникване в проблемите на мюсюлманската общност и ангажиране в решаването им. Хайри Лошев, Рудозем днес