Защо леем сълзи пред телевизора, а сме безчувствени пред заобикалящата ни трагедия

 Състраданието в днешното общество е все по-незабележимо. Като се замисли човек и се огледа наоколо, може да види какви ли не тъжни гледки. В общуването помежду ни обаче състраданието е почти изчезнало. Човекът до нас е все по-студен и бездушен. Напоследък  се наблюдава нещо много интересно. С навлизането на сериалите, наречени сапунки с раздиращи сърцето истории и реалити-шоута с предавания, показващи покъртителни човешки истории, хората т.е. зрителите, леят сълзи и коментират събитията от телевизията така, сякаш това е на живо. Въпросът е защо човек се трогва пред екрана повече, отколкото от заобикалящата го действителност. Психолози и анализатори отдават този феномен на факта, че хората са все по затворени в себе си и по-трудно забелязват това,  което става около тях . По-трудно реагират на заобикалящата ги среда, поради наслагани разочарования и насадени съмнения относно индивида от заобикалящата ни среда,  докато пред екрана хората са по-съсредоточени и не изпитват никаква заплаха от евентуални ответни реакции. Някак си пред екрана, човекът се чувства по-интимен и затова чувствата са му по-силни към показваните истории. До скоро по нашия край нещата си бяха по старому и хората са си по-състрадателни и отзивчиви, но все по-осезателно се усеща напредъкът на комуникациите и възможността да се докоснем до всяко кътче на света, а оттам и да станем неразделна част от световната тенденция. Свръхмобилността едва ли ще подмине и консервативния Родопчанин.