За възраждането на рудоземския футбол- интервю с един бивш треньор на националите

Вчера миньорското ни градче беше посетено от една истинска звезда на родния футбол. Той е бивш треньор на младежкия национален отбор и първият състезател на Ботев, сключил договор с професионален чуждестранен отбор. По-късно по волята на съдбата за период от година е треньор на рудоземския тим, успехите на който все още се помнят, нищо че са минали три години от тогава.
Нашият екип се срещна с него и ето какво сподели специално за "Рудозем днес" г-н Петър Зехтински:

Какво Ви води в Рудозем?
Две причини ме доведоха отново в Рудозем.
Последният треньор, с който Рудозем игра във „В” група, съм аз. С местни момчета направихме един чудесен отбор. Това е едното. А другото- два пъти вече идват да играят момчетата на Антон Бозов в Пловдив. Аз ходя и ги гледам и затова дойдох просто така- да помогна с нещо на децата. Мрежа да донеса.
Много ги уважавам и Тони, и Бисер, и Хайри. Животът ни събра. Знам в тези трудни моменти за какво става въпрос, така че ще се опитваме да си помагаме с каквото можем, защото приятелството е за цял живот. Макар че съм бил треньор на тези хора, мисля, че уважението не е изчезнало, а за мен това е най-важното. Да се срещаш с тези хора след години и да можеш да се поздравяваш с тях- това е най-важното.
Дойдох със съпругата си, за да види и тя Рудозем и колко хубави са хората тука. Съвсем сериозно ви казвам- аз съм възхитен от хората, с които съм работил- от футболистите, от жителите на Рудозем. Случвало се е да си забравя апартамента отворен и два-три дни да ме е нямало, и като си дойда след мача, все едно е било заключено. Толкова чисти хора има тук, затова ги уважавам много. Родопчани ги уважавам много.

Отвори ми се за първи път възможност да отскоча до тук. Като дойдох сутринта се зарадвах, виждайки колко деца имаше на стадиона, просто се възхитих от това нещо. Най-важното е децата да са навън.

Макар че няма мъжки футболен отбор в Рудозем в момента, все пак има хора, които обичат спорта и милеят за него. Тези деца трябва да ги занимаваме с нещо полезно и аз мисля, че това е най-хубавото, което може да се направи.
Все пак Рудозем дълги години е играл във „В” група и се надявам, че тежките времена лека полека ще отминат.

Какво мислите за играта на момчетата- те станаха областни първенци, двама от футболистите бяха на проби в Берое и ЦСКА…
В края на април, като дойдоха да играят на един турнир в Пловдив, бяха тръгнали в 5:30 сутринта децата и им се падна още на първия мач да играят, и паднаха с 3:4. И много добре се представиха, въпреки загубата и дефакто отпаднаха още на първия мач. Стана така, че тези деца пътуват 4 часа, слизат от рейса и започват да играят. Страшно много ми хареса как се представиха.

Има три-четири деца с големи възможности, има много футбол в тях. Но трябва да се работи, това е истината.
Приятно ми е да виждам, че огънят е жив, трябва само леко да се поддържа, това е толкова важно в тези тежки времена. Такива ентусиасти трябват, като тези тримата, които са поели ръководството на рудоземския тим.

С радостни чувства дойдох насам и това, което заварих, потвърди, че тия момчета заслужават признанието на града и заслужават да им се помага. И аз мисля, че Общината има възможности повече да помага. Въпросът е ежемесечно да намират някакъв начин да помагат на тези хора, може да е с нещо малко, но да помагат.

Хайри Шерифов, който също присъства на срещата ни с г-н Зехтински, се включи в разговора с думите:
Аз също искам да благодаря на г-н Зехтински, защото той наистина много ни помага- като отидем в Пловдив, всички врати ни се отварят. А присъствието му тук, сред нас доказва още повече неговата подкрепа.

Кога сте били треньор на рудоземския клуб?
Преди три години бях треньор на клуба в рамките на една година.

Определят ви като майстор на прекия свободен удар…
Ами, не само, аз съм най-добрия подавач в българския футбол със 106 голови паса!- (шеговито добавя той).

Сега като че ли се наблюдава едно възраждане на футбола в Рудозем, такива са поне нашите наблюдения от известно време насам…
Дай боже, радвам се! Базата е идеална- теренът е голямо богатство. И през цялото време трябва да се поддържа. Това е една сериозна инвестиция.

Много народ идваше на стадиона преди три години, когато играеха момчетата. Идваха хора не само от общината, ами и от околността. Стадионът се пълнеше. Играехме добър футбол, бяхме много добър отбор.

Хайри Шерифов сподели, че от 2008 до сега интересът на децата към футбола се е повишил драстично- от 15 деца, днес в списъка са 85. И някои от тях са особено добри- свидетелство за това са поканите за проби в професионалните отбори.  Как ще коментирате това?
Който и да дойде на стадиона, е радост. Аз мисля, че имаме мисия в това нещо.
 
До преди три години Рудозем имаше много хубав мъжки футбол. По волята на съдбата аз станах треньор, след мене е нямало. И тогава само с местни момчета стигнахме до 4 място. Цяла година нямахме загуба. Играеха златно! Но след това започнаха проблемите- нямаше плащания и т.н...

Вие в момента с какво се занимавате?
Аз съм директор на спорта в община Пловдив. Директор на дирекция спорт и младежки дейности.

Прекарали сте известно време в нашето градче, кое Ви е любимото място тук?
Стадионът, разбира се! Няма спор тук. Тук е минало доста от времето ми- аз съм викал момчетата и допълнително, и на турнири- всичко беше тук.

Какво ще пожелаете на футболистите на Рудозем?
На треньорския колектив им пожелавам да продължават със същия ентусиазъм и да си намерят хора, които да им помогнат. Това е най-важното. А сред децата има такива, които наистина ще успеят.
Дай боже да се възроди това, което беше. Но трябва  да има голямо разбиране. И компромиси трябва да се правят. И в крайна сметка какво му остава на Рудозем, ако не е футболът?