За инициативността и предприемачеството

Тази изоставена и полуразрушена мандра днес стои като символ на пречупения ентусиазъм на хората за развитие. В първите месеци от идването на демокрацията тя символизираше предприемаческия дух и оживлението сред населението, тогава имаше порив за развитие, хората имаха желание да се трудят денонощно, очаквайки лични постижения от усиления си труд. В дните на Виденовата зима когато инфлацията се изстреля до небесата именно млекопроизводството спаси хората до някъде от галопиращото обезценяване на парите. Много скоро обаче този бранш беше поет от мутроолигархията в България и това доведе до изкривяване на целесъобразното подпомагане на производителите. Млечните квоти се поеха от брокери близки до овластени политици и реалния зает с отглеждането на животните и млекопроизводството му остана като бонус само оборската тор. Омагьосващата бюрокрация пречупи порива и уби желанието на хората да се занимават с животновъдство и млекопроизводсто. Особено пагубно влияние това оказа в нашата община. Хората предпочетоха строителството далеч от дома пред разсипията от проблеми и безмислен труд на село. Днес в кризисното положение на държавата въпреки застоя в строителството няма желаещи за възвръщане на предишните параметри на животновъдство, млекопроизводство и картофопроизводство. Големият шум около европейските фондове се оказа мираж за нашенците. Само с проекти в инфраструктурата едва ли ще постигнем по-висок стандарт на живот. Развитието на "Метаческата индустрия" и безмислените курсове и разкарване на безработните по улиците с метлите и лопатите също с нищо не допринасят за някакво развитие , единствено поддържат системата като на командно дишане но не се лекува проблема, а именно не се заражда производство. Липсва инициативата у отговорните хора да поставят проблема по най-простия начин, как държавата да стимулира всеки един желаещ да произвежда, а не да мете улици. Рудозем днес