За чувствата, които оставят отпечатък върху човешкото сърце – историята на баба Авзе

Баба Авзе е родена през далечната 1934-та, сиреч тази година ще навърши 82. Безспорно годините и я нареждат сред най-възрастните жители на община Рудозем, а този факт пък събужда любопитството на нашия екип. Затова ние от „Рудозем днес” потърсихме възрастната жена, за да ни разкаже за житейските перипетии, през които е преминала за тези дълги 82 години.

Авзе Кехайова споделя за радостта, щастието, любовта, болката, тъгата и въобще за целия „пакет” от чувства, който се крие в дълбините на човешкото сърце. С годините паметта на жената е поизбледняла и вече не помни подборности, но спомените за събитията, които са начертали житейския и път все още тлеят в нея.

Родом 81-годишната баба Авзе е от село Бреза, но по-голямата част от живота и минава в Чепинци, тъй като преди години става чепинска невеста. Жени се за момък от Трамповска махала и му ражда двама сина. По неволя на съдбата обаче овдовява млада, а това поставя началото на едно болезнено съществуване. Трудностите в живота и започват да прииждат една след друга, а тя трябва да се бори с тях, ще не ще, защото две момченца разчитат на нейната решителност.

Със сълзи на очи събеседничката ни разказва за едно от най-големите изпитания, пред което се е изправяла някога. След смъртта на мъжа и единия и син се разболява тежко. По онова време лекарска помощ трудно се намирала, а специализирана медицинска грижа хората получавали само в големите градове на страната. С дете на ръце баба Авзе тръгнала да дири лечение. И така от лекар на лекар, от болница в болница, от град в град стигнала чак до Пловдив, по-късно до Пазарджик и Червен бряг. За щастие момченцето оздравяло и както обикновено се случва в живота след мъката дошла радостта. Въпреки трудностите жената отгледала и изучила синовете си. Момчетата минали и задължителната военна злужба и не след дълго се задомили.

По думите на бабичката става ясно, че семейството и е най-скъпоценния дар в нейния живот. Радостта от това, че 4 пъти станала баба и още толкова прабаба е нещото, което я поддържа жива. 81-годишната Авзе споделя още, че е истински щастлива заради това, че снахите и помагат и я уважават, а това я кара да ги чувства като собствени деца.

Ежедневието на Авзе Кехайова е доста монотонно, но това е нещо нормално за човек на нейните години. Живота и се простира от всекидневната до градинката на двора, защото краката и вече не я слушат. С годините здравословното и състояние се влошава и вече трудно извършва каквато и да билa домакинска дейност. Възрастната жена няма телефон, телевизор или радио, защото казва, че не се нуждае от тях. 81 години е живяла по този начин и на тези години не вижда смисъл да променя начина си на живот. Покой и уединение намира в религията. Редовно се моли на Всевишния, за да дава здраве на живите и да прости прегрешенията на тези, които е прибрал.

Както вече споменахме едничката радост на баба Авзе са внуците и. Тя копнее за моментите, в които те я посещават. Обича да прекарва времето си с тях, защото така забравя за огромната мъка, която терзае душата и. От близо две години жената не може да се примири със загубата на единия от синовете и, защото смъртта му е белязала майчиното и сърце завинаги. Семейството и обаче винаги е до нея, обгражда я с любов и и дава сили.

Труден живот е имала Авзе Кехайова, но за сметка на това положителните емоции в него също не са били малко. Съдбата я дарила с щастието да срещне добър мъж, за когото да се омъжи, с неописуемата радост от това да стане 2 пъти майка, 4 пъти баба и 4 пъти прабаба. Опитала е и от сладостта и от горчилката на земното, а несъмнено чудото на живота се крие именно в това.