За честта, достойнството и протеста в Рудозем

Както вече знаете, утре (петък, 15 март) в 11.00 часа излизаме на протест срещу неправомерното повишаване на данъците и таксите в Рудозем. Искам да спомена няколко неща относно протеста.

Протестът е граждански. Политически партии нямат място там. Всеки, който иска да изрази гражданската си поцизия като гражданин и данъкоплатец в Община Рудозем, е добре дошъл, а всеки който има намерение да осъществи каквато и да било провокация значи не е от нас, както и значи, че е против нас - гражданите, данъкоплатците, които сме недоволни от вдигането на данъците и таксите. 

Излизаме на мълчалив протест. Защо - защото местната управа се опитва да заглуши всяко едно недоволство, защото начинът на управление наподобява онова, което е било преди 1989 година, защото заради тези управници хората в Рудозем се страхуват да изразят позицията си. 

В 11.00 часа ще съберем подписка, която ще приложим към жалбата срещу повишаването на данъци и такса смет, която ще бъде депозирана в Общинска Администрация.

Искам да помоля всички, които имат намерение да присъстват, да не се подават на провокации, защото за разлика от онези, които ни управляват и методите им, ние действаме цивилизовано. 

И накрая искам да кажа нещо, което вече всеки в общината ни би трябвало да е разбрал - тук не става въпрос за политика, тук не става въпрос за противопоставяния. Всичко това е въпрос на чест и достойнство, въпрос на това, дали хората в Рудозем най-накрая ще осъзнаят необходимостта от промяна, която само и единствено те могат да наложат, или ще предпочетат нещата да си останат постарому, където местните политическите и икономически властелини определят това кой да работи и кой не, кой да говори и кой не, кой има право на по-добро съществуване и кой не - защото за жалост точно това се случва в общината ни и защото точно това е символиката на мълчанието.

Преди седмица искахме да чуем мнението на хората относно повишаването на данъците и таксите, относно това, което се случва в общината - и знаете ли какво се оказа - оказа се, че масово хората се страхуват да излязат с името си и да кажат това, което мислят. Не знам как го докарахме до там, че да се страхуваме дори да говорим... Защо?! Заради кого?! Да се страхуваме да кажем това, което мислим в собствената си община, в собственото си родно място, там където беше детството ни, там където израснахме. 

Давате ли си сметка, че заради онези ваши съученици, заради онези ваши приятели, с които сте играли в детството си, в момента се страхувате да говорите от свое име. Става въпрос за хора от общината ни, за хора от вашето родно място, за хора, с които всеки ден се срещате на улицата...

Тъй като съм на 25 години и не си спомням комунизма, но правейки сравнение с това, което става тук сега и това, което е ставало преди 89 година, то разлика няма. Отново ги има онези партийни парвенюта, които с евтините си костюми се мислят за наши лидери, наши властелини, в чиито ръце лежат съдбите ни, съдбата на общината ни, отново ги има онези доносници, които докладват всичко на властоимащите и заради които, хората в общината ни се страхуват дори да говорят, отново ги има онези назначения на свои, а кадърните биват натиквани в ъгъла... Явно нищо не се е променило...

Затова утре ще зачеркнем политическите партии и ще излезнем на протест заради честта и достойнството, които никой не може да ни отнеме!

Хайри Лошев