Юруш на (пр)яката демокрация

ЗАДАВАТ СЕ РЕФЕРЕНДУМИ ! Ако паметта не ме лъже, на бащата на Швейк трябва да отдадем почит за безспорната му заслуга да прозре логическата връзка между офталмологията и обществените науки. Както самият той споделя, това не му коствало особени усилия. След като бил „успокоен” от своя очен лекар, че с недостатъци в зрението /подобни на неговите/ са почти девет десети от хората по земята и само една десета – с нормално зрение, Хашек екстраполирал този факт върху здравето на хората изобщо и в частност – върху душевното здраве. После смело продължил тези си разсъждения, излизайки вън от сферата на медицината и разпростирайки се върху други /ментални/ качества присъщи на човека, за да стигне до очевадния извод, че /по правило/ човешките решения, почиващи на мнението на мнозинството, в девет от всеки десет случая са глупави и погрешни. Явно, това негово схващане многократно е било подлагано на съмнения, но незачитането на „Постулатът Хашек” в практиката винаги довеждало до плачевни резултати. И, забележете, не само за десетте процента /мислещи като Хашек/, а и за останалите девет десети. От което, ще кажете, те направили своите изводи и… Нищо подобно. Колкото и парадоксално да изглежда, тези девет десети /за удобство наречени „демос”/ и след демократичния избор на Хитлер, и след не до там демократичния /но пак техен/ избор на Ленин и Сталин, продължават и днес да се борят за правото да вземат съдбоносни решения. Така демокрацията /народовластието/ шества през историята човешка, напук на всякакви поуки, къде като лелеяна мечта, къде като знаме, понякога като основание за масови изтребления, друг път като оправдание за предателства и провали, никога не доказала се, но неистово желана, стига да се намерят шепа хитреци, които да я поднесат на демоса в подходяща подкупваща опаковка. Веднъж обещана като панацея за всички социални проблеми, като единствено гарантиран път към Едем /тук, на земята/, демокрацията се превръща в самоцел, в идол, в „свещена крава”, в синоним на свобода и справедливост. В неотменимо право на демоса. Той /демосът/ неистово желае да управлява, при това не толкова себе си, колкото онези десет процента „не-демос”, които ненавижда. Магията на властта го опиянява, дава му възможност да се чувства силен и значим. Някой от онези десет процента бил казал, че „…и хиляда глупака не правят един Айнщайн”. „Глупости!” – отговаря мнозинството и противопоставя: „Съединението прави силата.” „Глас народен – глас Божи!” Подозирам, че последното твърдение не е продукт на народната мъдрост, каквото и да значи това понятие. Твърде „понтийски” ми звучи, но това е друга тема. Демосът държи да е убеден, че решенията взема той, че негова е последната дума, независимо какви са последствията от това. Готов е да преглътне всеки провал /пък бил той струвал и живота на милиони/, стига да е сигурен, че „държи съдбата си в свои ръце” и, че не го управляват онези омразни десет процента. Защото, както гласи идиотският партиен оксиморон – той / демосът/ е прав, когато съгреши дори. От тази благодатна ниша, от тази „златна мина” в светоусещането на демоса, с пълни шепи черпят идеолозите на неизброимите „изми” . Представки да искаш: анарх-изъм, социал-изъм /в частност – „национал”/, комун-изъм и пр. Виж авторитар-изъм и тоталитар-изъм не може – те не са демократични. И какво се получава – социализмът /комунизмът/ в даден момент и за едни може да бъде „народно-демократичен”, докато в следващ момент и/или за други се оказва тоталитарен, сиреч – недемократичен. Апропо, съвременни модели държавно устройство претендират за едновременност на монархия и народовластие /парламентаризъм/. Очевидно, сериозно разтревожени за бъдещето на цивилизацията, а защо не и на планетата, онези десет процента, в частта си „привърженици на Хашек”, явно са си дали сметка, че кутията на Пандора е вече отворена и че останалите девет десети са готови по-скоро да пратят всичко по дяволите, унищожавайки дори себе си, отколкото да се откажат от сладкото опиянение да властват /над себе си/. В търсенето на изход от патовата ситуация малцинството предложило компромисно решение – демокрация, при определени условия, сиреч – демокрация, но с мярка. Така възникнало разграничението пряка и представителна /непряка/ демокрация. Ходът се оказал ефикасен /за своето време/. Зачетени били амбициите на демоса, жадуващ народовластие, а едновременно с това вземането на крайни /отговорни и опасни / решения било поставено под контрола на „нормално зрящите” десет процента. Ролята на властващия демос била сведена до това, правилно да подбере и излъчи онази част от десетте процента, на която доверява и която делегира с правото да взема от негово име решения. Евентуално допусната грешка при избора се коригирала чрез нов избор. Така представителната демокрация била приета от социално и нравствено израснали граждански общества по взаимното съгласие на двете гореупоменати групи, като неизбежно необходимо и най-малко зло. И се получило нелошо, даже общо взето доста добре. Възникне например необходимост да се вземе решение в сферата на ядрения разпад или слабите взаимодействия – демосът натоварва съответните физици, облечени в доверието му. Наложи се да се решават проблеми в областта на генетиката и борбата с болестите на века – демосът призовава съответните генетици, микробиолози и медици да вземат компетентното и правилно решение. И все в този дух. Но нека не се заблуждаваме, желанието да управлява пряко и до днес гъделичка амбициите на демоса, при това толкова по-силно, колкото по-изостанал е той в своето духовно и цивилизационно развитие. И ето тук се появяват на сцената хитреците-политици, тласкани от нечисти подбуди в желанието си да предопределят избора на решение. И яхват тези хитреци-подлеци непреодолимата жажда на демоса да „прегази” онези десет процента, да „удари по масата” и да отсъди с правото на последна инстанция. Защото, нали си спомняте : „Глас народен – глас Божи!” И с добронамерения вид на непорочни девици, хитреците предлагат на любимия си народ великия гъдел, самия връх, самата еманация на истинската демокрация – РЕФЕРЕНДУМА! И така – референдум, ще рече – допитване до народа. До негово величество народа, който по правило не греши /и е прав даже когато съгреши/, защото глас народен …….. Гъделллллл!!!! И капан! Защото кой до кого се допитва? Нали смисълът на самата демокрация се състоеше в това ограничено зрящият демос да излъчи своята най-добра част – онези десет процента, елита от зрящи /високо квалифицирани, високо ерудирани и високо морални личности/, до които да се допитва, колчем му се наложи да вземе сложни, високоотговорни и жизненоважни решения. И какво излиза – излъчените, на които демосът е делегирал цялата си власт, по някакви причини отказват да вземат необходимите решения и забележете, запазвайки правото си да властват /в полза на собствената си изгода/, натоварват със задължението си /заради което са били избрани/ обратно недотам зрящия демос!? Може би вече се досещате, че благодарение на референдума, въпросите от областта на ядрената физика ще се решават с подавляващия глас на неграмотната баба Пена от Долно Нанагорнище, а проблемите на генетиката – под мъдрото ръководство на синилния дядо Стоил от Горно Къртожабене. Да, прави сте, така е, но не това е най-страшното. При референдума, от особено значение се оказва начинът му на употреба. Прилагането на определени техники превръща РЕФЕРЕНДУМА в Референ…ДУМММ! Доколкото препоръчителният арсенал от похвати е изцяло повлиян от правилата на лова, безспорен корифей на референ…ДУМ-а в българския му вариант се явява знатният ловец на Републиката – Георги Седефчов от с. Сирищник. Знам, някои от вас незабавно ще реагират – какво общо има между допитването до народа и лова – нищо! И ще сгрешат. Впрочем, убедете се сами. Целта и на двете занимания е да се заблуди, подведе, подмами, подгони /към определена цел/, залови в някаква примка или капан дивечът. Да му се отнеме свободата или да бъде отстрелян /в прекия или в преносния смисъл на понятието/. И при референдума, както и при лова, от особено, бих казал от решаващо значение е предварителната подготовка. Подготвиш ли /организираш ли/ всичко достатъчно добре, резултатът е сигурен. Първа задача на подготовката е определянето на това, за какво ще се ловува – за пъдпъдъци или за глигани, за паметник или за АЕЦ. Съобразно взетото решение се извършва подбор на необходимото въоръжение и муниции. Съгласете се, че не може да се стреля с гаубица по врабчета, нито да се ловува архар с птичи съчми. Така е и при реферндума – при дребни цели са достатъчни 2-3 милиона – позатегнеш редиците на „правоверните”, понахъсаш останалите на тема патриотизъм и готово. Зададе ли се обаче по-сериозна цел – сменяш джепането. Впрягаш тежката пропагандна артилерия, събуждаш страхове, генерирани с десетилетия, разчопляш гноясалите рани на омразата, внушаваш непогрешимост… Впрягаш всички /вече купени/ медии, мобилизираш всички продажни „интелектуалци”, „експерти” и „шоумени”, организираш режисирани дискусии, чествания, концерти и пр. И най-важното – не жалиш средства! Защото възвръщаемостта е гарантирана. Да не забравя – районът, определен за ловуване, трябва да бъде надлежно „отцепен” – пълна изолация, никакви външни /вражески/ лица и нежелана информация! Старателно трябва да бъде подбран и съответно обезпечен начинът на ловуване /допитване/ – с хайки, на гюме, с /или без/ кучета, с /или без/ викачи и други подобни. В крайна сметка „дивечът” трябва да бъде така обработен, че съответното референтно поведение да му бъде внушено като израз на собствената му свободна воля. При правилно проведена подготовка /навременна и достатъчна/ референдумът се превръща в референТ…ДУМММ! Ето, че щях да пропусна може би най-важното – използваните примамки, под формата на различни видове стръв, поилки, хранилки и др. Последните трябва да бъдат съобразени с природата на дивеча, с неговите привички, поведенчески нагласи и въжделения. От особена важност е и формата, под която ще му бъдат поднесени. Ето няколко примера – имате ли съмнения относно отговорите, които бихте получили на следните въпроси, отправени към родния „дивеч”: 1. Съгласни ли сте да гласувате за партията на Сполуката, при управлението на която ще купувате килограм хляб за 15 стотинки, а учението и здравеопазването ще станат отново безплатни? 2. Ще се съгласите ли да продаваме земята на Родината си срещу жалките долари на капиталистическия Запад, които продажната опозиция нарича „инвестиции”? 3. Съгласни ли сте да се откажем от екологично чистата и изключително евтина енергия на АЕЦ „Белене”, без която само след няколко години ще плащаме тока по 38 стотинки и ще си светим със свещи? 4. Ще допуснете ли да надделее омразата на шепа фашизирани сини/лни/ реститутки към братския руски народ – наш двоен освободител? Ще се съгласите ли да се поддадем на истеричните им домогвания и да съборим /взривим/ Паметника на Съветската Армия ? Да не забравя – при организирането на референТДУМИ има и „забранен лов”! Недопустимо е поставянето на въпроси от вида: 1. Съгласни ли сте да се премахнат всички данъци и други държавни вземания? 2. Съгласни ли сте незабавно да се увеличат на сто процента средната работна заплата и средната пенсия, за сметка на бюджета? 3. Съгласни ли сте заплатите на всички държавни чиновници, в т.ч. на народните представители, незабавно да бъдат намалени до 2 средни работни заплати за страната? 4. Съгласни ли сте да се ограничи раждаемостта при циганите, чрез задължителна медицинска процедура? Безспорните отговори на подобни /забранени/ въпроси, са опасни за ловуващите! Така в общи линии стои въпросът с практическото приложение на пряката демокрация. Съзнавайки непълнотата на настоящото си изложение, препоръчвам на всички интересуващи се от повече конкретика да се обърнат директно към експерти-ловци на вълци и архари. Павел Тинков