Юлиана Методиева, БХК за делото срещу имамите: Няма откъде да дойдат посланията как да мислим другостта

Разговаряме с нея за процеса в Пазарджик срещу 13-те имами. 

Какво ни показа последното заседание по делото за проповядване на антидемократична идеология в Пазарджик?
- На последното заседание наблюдавахме една особена технология на съдопроизводството – разпитът на тайните свидетели. Интригатата се състоеше в това, че институтът на защитения свидетел трябваше да понесе и изнесе основни обвинения, които за мой голям срам бяха приети от медиите за достоверни, фактологично плътни и представени в заглавията си и в подробни текстове, като нещо проверено и легитимно. Защитеният свидетел не е достатъчно легитимен. По две причини – той има интерес да прикрива една или друга част от истината, съхранявайки себе си. И има интерес да сътрудничи с прокуратурата, какъвто е и този случай. Трудно ми е да кажа дали 002, 005, 004 са хора, които живеят по махалите, където са имамите.

В разказите им, прочетени от съдийката, някак проличаваше,че са част от общността. Това превърна изслушването в изключително рисково занимание и чуването на "факти" от тези хора, които очевидно са в сложни отношения с тази махала. Това, което знам със сигурност е, че старите ходжи по начало са ревниви към младите. Защото в началото на демокрацията младите хора започнаха да учат в чужбина и донесоха един по-модерен стил на проповядване, включително владеене на езици. Станаха по-привлекателни. Тази ревност между старите и новите имами е понякакъв начин среда да се казват непремерени неща, да се клеветят и да се създават интриги. Тези неща ме карат да мисля, че тези защитени свидетели са хора от средата и представят кръгове около ходжите, кмет, полиция.

Тази ревност, този спор между стари и нови имами можели да е проблем за националната сигурност?
- Трябва да знаем, че през 2009 г. бяха разбити сайтовете на тогавашния мюфтия на София Али Хайредин. Така се наруши правото на свобода на изразяване, правото да изповядва, която и да е религия със средствата, които човек намери за добре. Това е защитено от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Тогава отново ДАНС нахлу дома на Али Хайредин и тази акция показа, че фокусът на вниманието е върху мюсюлманите и техните духовни водачи.

Интересното е, а то се видя и при последното заседание в Пазарджик, че обвинените 13 имама са от помашката общност. Обсъждали сме защо точно помашкия етнос? Отговорът е близък до ума на тези, които познават етно-културната специфика в страната на малцинствата и специално на българските мюсюлмани. Тяхната съдба е твърде сложна. Преди процесът по преименуване – т. нар. възродителен процес години наред е имало опити те да бъдат насилствено преименувани. Това е най-изстрадалото малцинство и ще цитирам тук проф. Евгения Иванова, която казва, че това е невидимото малцинство.

Защото не се описва като поминък, няма собствена история, която да се изучвава. Нямаме данни какво се случило по време на османското присъствие и по-късно. Помаците са далеч от големите градове. През цялото време от Възродителния процес насам за тях се мисли като за не наши.

Защо религиозните им дискусии са предмет на вниманието на ДАНС и МВР? Защото помаците винаги са представяли своята лоялност към исляма. Старите страхове, които са архитипни страхове у българина, че ислямът краде нещо от нашата идентичност. Беззащитен и без достъп до медиите, помашкият етнос е представян като друг чужд и потенциално опасен. Когато става ясно,че мюсюлмани оттук отиват да учат в Медина, започват да привличат интереса на службите.

Един от представените като основни свидетели – Мулафак ал Асад на предишно заседание разказа , че основните задачи на сензационно коментираната дни наред в медиите организация "Ал-Уакф ал-ислями" са били да дава литература на помаците. Това въвличане в интрига на тази беззащитна част от населението е изключително лесно. И то международна, защото наблюдаваме от години наред – от 11 септември 2001 г. опасността от тероризма как промени поначало образа на хората, които изповядват мюсюлманска религия. Те се превърнаха в нещо демонизирано. България като малка държава не може сама да избира пътя си, трябваше и тя да започне да издирва терористи. Намериха се експерти, които заграбиха медийното внимание, които не са били по местата, където живеят помаците, за да обявят, че там има радикален ислям.

От показанията на основния свидетел Мурафат ал Асад, дадени в досъдебната фаза, стана ясно че според него заради салафизма на подсъдимите може да се създаде българската Ал кайда. На него му е били подсказвано да казва тези неща. Когато го попитаха в зала да обясни тези религиозни течения, той каза, че не разбира. Да промиеш мозъка на такива хора, правейки ги сътрудници на ДАНС не е трудно и е много опасно. Да не забравяме и че много от нещата са свързани с личността на бившия главен мюфтия Недим Генчев, чиито кръгове особено в Пловдив непрекъснато провокират различен тип напрежения.

Вече няколко заседания основна тема за делото са именно тези религиозни спорове. Наблюдатели на процеса твърдят, че българският съд е заприличал на шериатски...

- Никога разговорите по религиозни теми не могат да бъдат инкриминирани. Не може дискусиите, които са се водили между имамите и техните богомолци, или между старото и новото поколение, да бъдат тема на наказателен съд. Този момент на вътрешни спорове, от които някой да се почувства застрашен, е един правен нон сенс.

Например побоят в Бургас на свидетелите на Йехова – там имаме откровенно насаждане на религиозна омраза, но досега няма проверки, а дело за неизвестен извършител.

Този член 108 за проповядване на антидемократична идеологияе бил характерен за времето на комунизма, когато изповядваш либерална идеология, това е политически укоримо и се търсят правни средства за наказание. Този член е много архаичен и по наша информация в проекта за нов наказателен кодекс е предвидено отпадането му. Член 164 е за насаждане на религиозна омраза. Прокуратурата вкара разговора за трона на Аллах, но това не е убедително и няма да издържи. Наказателния кодекс казва кое е престъпление и кое може да наруши вашето и моето здраве. БХК изразява искренно желание и вяра, че съдът ще се оправи. Но дори да има оправдателна присъда, тежката увреда, поредната дискриминация спрямо помашкото малцинство вече се случи. 

Има ли аналог настоящата ситуация, напомня ли ви на нещо, което се е случвало и преди?

- Още когато видях стила на общуване на Ахмед Муса (бел.ред. – един от подъдимите) с неговите богомолци и тяхната изключителна преданост и огромно желание да изпълнят неговите призиви това ми напомни за тенденциите през 1992- 1993 година на силните атаки срещу няколко евангелистки пастори. Те бяха също много млади и бързо антагонизираха старите пастори от евангелистките църкви. Тогава имаше същата огроомна реакция на държавата – Дирекция по вероизповедания издаваше предупредителни знаци, в парламента промениха закона за вероизповеданията - чл. 135 а, с който се ограничи силно регистрационния режим за вероизповеданията, което за нас беше силно рестриктивно. 

Най-вече сходна беше и реакциите на медиите. Те говореха на теми секти по начин, който изключваше основните завоевания на демокрацията, а именно правото да избираш какъв да бъдеш. Бяха подхванати и от ВМРО с шествия и заклеймявания, говореха за опасността към Българската православна църква. Обществото, когато види ще ги нарека странни неща, но те за американския свят не са такива или за Холандия, не ги приема. Не казвам, че Ахмед Муса е гениален проповедник, но разбирам защо медиите и обществото се стъписват от някакви знаци на принадлежност, като бурките например. Защо медииите цитираха толкова много показанията на тайните свидетели? Те не можаха да откроят разликите между показанията и това, което се случва при разпита на адвокатите. Медиите трябва да имат рефлекс и при въпросите на адвокатите към тайните свидетели да видят къде точно не може да удостовери тайният свидетел своята версия. Силната привързаност към тези обвиняеми мюсюлмани не само показва добрата връзка между свещеникът и имамът и богомолците, а и това, че хората търсят духовното. И това трябва да го уважим. Дискусии на тема вяра и обществени отношения се водят непрекъснато.

На какво се дължи това, че българското общество не е свикнало да разбира различните?

- Преди всичко сред българите има един традиционен атеизъм. Когато има един по-активен религиозен живот, това донякъде смущава. И в тази атеистична среда се произвеждат лесно страхове за фанатизъм, фундаментализъм, не се разсъждава за връзката между религията и социалното поведение. Втората причина е че няма достатъчно референтни групи, от които да излязат посланията за това как трябва да мислим другостта. В общи линии българските елити много се политизират и винаги търсят да изведат някакви външни опасности – като борбата с тероризма. На последно място у нас има наследено недоверие и травматична памет към мюсюлманите. Непрекъснато се възпроизвежда, че сме били пет века под чуждо иго, че сме били несвободни. 

Какви ще са последици те за тях?

- Те се капсулираха, те не вярват, че медиите ги припознават като български данъкоплатци. Това е един регресивен обществен процес. Получените свободи се оказа, че сме им ги дали на хартия, възродителния процес е живата рана. И ние сега отново тръгваме срещу тях и казваме, че проповядват омраза. Държавата ги посочва с пръст като въвежда инкриминиращи моменти в религиозната беседа.


Има ли рецепта как трябва да реагира обществото?
- Колкото повече те виждат, че медиите ги демонизират и ги представят като заплаха за българското общество, те ще създават свои медии и кръгове, ще се изолират още повече. Трябва да се потърсят мостове, за да върнем комуникацията. Това ще стане трудно, но я има надеждата за оправдателни присъди.