Йорданка Казалиева: Или правиш всичко с любов, или не се захващаш изобщо!

Публикувана на: 01.10.2014 | 15:31

2946 прочитания

Създателите на велинградската музикална школа „Звънче” – семейство Йорданка и Иван Казалиеви отбелязаха 45-години на сцената. Този прекрасен повод доведе „откривателите на таланти" и в Рудозем, където вчера следобяд изнесоха два концерта. Вероятно за по-младите ни читатели тези имена не говорят нищо. Но сме убедени, че техните родители веднага са познали любимите си учители по музика.

След концертите се срещнахме с Йорданка Казалиева, която беше изключително любезна да ни разкаже за живота в Рудозем и след това, за дългите години, в които са влагали сърце и душа, обучавайки младите надежди на България. Предлагаме Ви да се настаните удобно и да се насладите на емоционалния разказ на една от емблемите в рудоземското образование.

"Когато дойдохме през 1982 година в Рудозем, половината преподаватели са били учители на моя мъж. И директорът, г-н Ненов, лека му пръст, се обърна към мен и ми каза: „Ние Ванчо си го знаем, но ще видим ти какво можеш!“ Толкова много ме заболя и си викам- божичко, пак ли трябва да се доказвам?! И само след 9 месеца донесох златен медал и с това май показах какво мога"- с тези думи започна нашата събеседничка.

Тя разказа, че съпругът й от 10-годишна възраст е заживял в Рудозем и тук е израснал. Баща му е бил началник на автобазата в "Горубсо", майка му също е работила там. "Бяха едни известни личности, скромни хора, много интелигентни."- посочи Йорданка Казалиева.

От думите й стана ясно, че в периода 1982-1988 и двамата с мъжа й са преподаватели в Рудозем. "И естествено където е мъжът, там е и жената. И Всички ни казват как можахте толкова време да сте заедно? Ами една и съща професия имаме и просто се допълваме… Няма друг начин"... продължи разказа си г-жа Казалиева и добави, че в онези години двамата с мъжа й са водили 9 състава към училището и към "Горубсо". Тя призна, че не е успяла да се адаптира, освен това е оставила болни родителите си във Велинград, децата също не са могли да свикнат тук и всички тези причини са довели до тяхното преместване във Велинград.

Когато се връщат там започват работа, отново с деца. По книгата на Недялко Йорданов- "Вълкът, козата и козлетата", съпругът й написва 14 песни и с помощта на родителите на децата правят чудно представление, което се играе в продължение на 3 години във Велинград.

И така идва 2000 година, когато съкращават и двамата. Причината е, че са навършили 52 години и могат да бъдат пенсионирани принудително. Съпругът й я утешава с думите, че на човек всичко могат да му отнемат, но не и мозъка. Решават да опитат да работят от вкъщи, на шега. И така до сега над 150 деца са обучавани от тях- имат професор по музика в Чикаго, гордеят се и с тонрежисьор, който е стартирал в националното радио, а от известно време работи към подвижна телевизионна станция и той всъщност е озвучителят на всички Сървайвъри до сега. Но през годините не са много тези, които са се насочили към музиката, признава музикалният педагог и бърза да допълни, че не се сърдят за това. "За нас и това е много, защото за съжаление в нашата страна музиката не храни!" Школата във Велинград непрекъснато се обновява, всяка година се записват по 2-3 нови деца.

Техни възпитаници са канени лично от посланика на България в Берлин. В културния институт са заявили, че това са единствените деца, които са канени да изнасят концерт. По време на Дните на Европа, по време на презентацията за нашата страна прозвучава авторска песен на Иван Казалиев за Велинград, изпълнена от един от възпитаниците му. След изпълнението публиката онемява.

Техните възпитаници от години участват на международни фестивали. Само тази година имат 6 индивидуални излизания от страната. Мариам Маврова, която е позната от форматът "Големите надежди" също е тяхна възпитаничка. "Тя изпя най-тежките песни в целия формат, а един професионалист може веднага да го отчете това"- категорична е г-жа Казалиева.

По думите й ентусиазмът се съхранява с много любов, не може да се предаде - или го искаш, или не. "Аз гледам мои колеги, пенсионерки- оплакват се, това ги боли, онова ги боли. Мен всичко ме боли, аз и със сърцето не съм добре, с бастун бях, два пъти чупих крак, оперираха ми гърлото, но не спрях нито за една секунда. Непрекъснато работех- непрекъснато по конкурси, и така… Трябва да съм прикована на легло, за да спра - сигурно у нас и в леглото пак ще репетирам с децата. То си идва от вътре. А и децата ме обичат- те са като пиленца покрай мен." - добави музикалният педагог.

"Виждаме, че в Рудозем има голяма промяна, наистина много неща са се направли. Работи се в посока да се задържат хората, но поминък почти няма, за съжаление. Виждам че са направени градинки, което е похвално. Аз му казах снощи на кмета да продължава в същия дух"- каза в заключение Йорданка Казалиева.

Етикети:

Рудозем

Йорданка Казалиева