ВМЕСТО ВОДА ДА ГАЗИМ, ЧЕСТО ЖАДНИ ХОДИМ!

      Животът не е нищо друго, освен едно водно явление” - Льоб

Водата е средата, в която протичат всички жизнени процеси и влиза в състава на всички организми. Прясната и чиста вода е жизнено необходима с изключително многостранно приложение. Тя участва при всички биохимични процеси  и служи   като разтворител на хранителните вещества.Чиста вода - това е условно понятие, съществуващо само  в лабораторни условия. В естествено състояние, без разтворен кислород и много ниско ниво на  разтворените соли не е особено вкусна.

         Проучванията показват, че водният баланс на нашата страна е недостатъчен и опасността от недостиг на вода е налице. Чистата  питейна вода става все по-дефицитна. Освен ясните причини -бързо разрастване на промишлеността, селското стопанство, ускореното строителство, урбанизацията  и т.н., трябва с болка на душа и отговорност пред идните поколения да признаем и някои съществуващи  “планови” прегрешения. Вярно е, че гората е възобновим ресурс, но грешките се поправят близо до столетие! За недостига на вода за областта трябва да добавим и още една сериозна причина – с развитието на рудодобива доста води - изворни и подземни бяха подсечени и пресъхнаха на повърхността.

        Метеоролозите прогнозират, че страната ни се намира в период на трайно безводие, което може да продължи  от 7-10 и до ..години. Господата чиновници веднага реагираха с Национална програма за борба със сушата 2001-2005 година, впрочем имаше такава програма приета през 1995 година. И двете са със сходен текст или общо взето борба със сушата с мерки за пестене на вода, ремонт на язовири и подмяна на канализациите. Две програми приети при две крайно противоположни политически правителства…и засега резултат почти няма. Хубаво, че нейно величество животворната течност - водата  е безцветна, та поне така да не се спекулира. Програми бол и приличащи си но, главният въпрос е ще има ли какво да влиза в тези язовири и тези водопроводи?

        Преди всичко трябва да тръгнем от там - от подобряване на условията в съществуващите  и перспективните  вододайни  зони, от грижата за  подобряване на една основната функция на горите-водохранната  и  така резултатът няма да закъснее, поне за нашите внуци. Нека да знаем, че горите, които са интензивно експлоатирани, особено през периода 1960-1985 година, не са наследство от бащите ни, а трябва  винаги да знаем, че природата сме я получили назаем от децата ни  и бъдещето. Така че от тук трябва да се тръгне задълбочено от махала, квартал, село  и община и да се стигне до Приемане на национална програма и не с такива мимолетни срокове, а да се мисли наистина перспективно. Нека да преобразим гората - доскорошният монопол НУГ (вълка пазеше стадото, ама и се хранеше от него и то пак си беше цяло) и тогава ще пишем  и пием само програми. Лесоустройствените и лесосечни планове трябва  да се обсъждат и в самите  кметства, имащи отношение към водосбора на съответната територия. Има няколко примера на безотговорно поведение в отделни отдели , които са минали съответни комисии и в перспективни такива. Вярно, че гората е възобновим ресурс но ….след 100 год. И се чудиш после след контролен замер, защо на проектанта данните за критичен минимум са три пъти по –високи от измереното количество,т.е. по проект и по Програмите всичко е наред, само където водата я няма.

         Но тука трябва да съпоставим  двата представителя, за да разберем редица особености в устройството, трябва да надникнем в условията за живот, които създават широколистните и иглолистни видове. Водата, която пада под формата на дъжд, не достига изцяло до почвата в гората. Една част от нея остава по короната и се изпарява, друга се стича по клоните и стволовете към корените и малка част попада върху почвата. Различните гори задържат в една или друга степен дъж­довната вода по короната на дърветата. Това зависи от гъстотата и видовия й състав: смър­чова гора — от 23% (50-годишна) до 58% (120-годишна), борова — около 33% (30-годишна) и букова — 17% (60—70-годишна). Во­дата, която се стича по стволовете в смърчо­вите гори, е твърде малко, а в буковите и дъ­бовите е повече. Ако се направи равносметка, общото количество на водата, която достига до почвата в широколистните гори, е около 75—80%, а в смърчовите—около 40%. Тази осо­беност обуславя отчасти липсата на пороища в залесените места, противоерозионната роля на гората.

      Тука е редно да споменем, че един от  широколистните видове видовете  дъбът, който може би в нашия район скоро ще попадне под някой защитен режим, като природна забележителност..Много е интересна особената практика на залесяване след гола сеч на широколистните видове бук и дъб с почти иглолистни култури предимно бор. Колкото и да ни  убеждават специалисти, че широколистните видове са неподходящи, те не са по големи специалисти от природата и нейния всевисш лесоустроител.Тук искам да подчертая ,че не поставям под съмнение  и постигнатите успехи по отношение на залесяване на ерозирали  и слабопригодни терени. Но по отношение на възможни перспективни вододайни площи “плановата” ни икономика си нанесе света почти непоправими последици, иначе няма обяснение, че съотношението межди широколистни  и иглолистни видове в  промяната на съотношението в общината от 10%: 90% през 1960 до сегашното съотношение около 70%:30%. Обяснението е много по-доброто прихващане на иглолистните фиданки и по–бързото му достигане на годност за стопанска дървесина т.е. преобладават икономическите пред екологичните показатели. Като пример можем да посочим, че  ходът на растеж на белия бор до 25-годишна възраст се отклонява рязко от растежа на бука. Текущият годишен прираст на белия бор по височина се колебае от 40 до 57см, а на бука –от 10 до 20см. Можеше да се ползва и  правилно водене на т.нар. гола сеч, та да се получи  допълнително възобновяване на насаждението с бук от дърветата на неизсечените части и да се създаде в бъдеще на едно смесено насаждение с бук, който като почвоподобрител в иглолистните насаждения увеличава продуктивността им (в буковата гора ежегодно се образува покривка от постоянно опадващи листа и клони - 4т.на хка,а  в боровите 2т.на хка- с продукт на разлагането хумус, равномерно примесен с минерални почвени частици)  

         Като друг  фактор мажем да посочим транспирацията, която  е с различен интензитет през течение на денонощието и през течение на годината и зависи от вида на растението. Например средната дневна транспирация на някои дървета е: бреза 47 000л/хка (при 4 940 кг листна  маса на хка) бук 38 000л/хка(при 7 900 кг.листна маса на хка),бор 12 550(при 23 5000кг.листна маса на хка)

     Горите (зеленото злато) това са дрехите на земята.Добре подбраната здрава дреха регулира хидроложкия режим на водосборните басейни, спомага за задържането на влага в почвата, защитава земята от ерозия,обезпечава плодородни почви, освежава и пречиства въздуха и др. – т.е. планинските екосистеми са  необходима жизнена среда за човека.

         Съвременния човек, често увлечен от неудържим стремеж да овладее и да извлече от земята всички блага, не мисли за бъдещето и нарушава дълбоко нишките, които го свързват с природата. Съзнателно разкъсва живата верига, в която той е звено и не може  да съществува извън нея. Така от съществуващия в природата естествен подбор се преминава към изкуствен. От обраслата с гъсти гори и непроходими девствени гори Северна Америка, с богат животински свят за два века европейците унищожават почти всичко. В “Диалектика на природата”Ф.Енгелс пише ”Хората ,които в Месопотамия, Гърция,Мала Азия, Средиземноморието, Северна Африка и на други  места някога са изкоренявали горите, за да се сдобият с обработваеми земи, не са и сънували, че по този начин са поставили началото на днешното запустяване на тези страни, като са си лишавали едновременно от горите и най-вече от източниците за натрупване на влага.” Измени се разбирането,че горите и планините са главно източник на дървесина и че са оправдани тяхното интензивно ползване и изсичане. Съвременната цивилизация  може да се развива без дървесина, но не и без гори. Затова  площта на горите със специално предназначение непрекъснато се увеличава. Това е свързано  със задоволяване на потребностите на човека от чиста питейна вода, от чист въздух, площи за туризъм и др. Процесът на интензификация на горското стопанство е да се свързва тясно с опазването на околната среда. Около 70% от горските екосистеми са с планински и високопланински характер, като по –голямата част от (65%) са върху терен и с наклон над 15 градуса, което налага въвеждането на специален режим на стопанисване на повечето  от тях.. В това отношение трябва да се следва примерът на някои планински страни (Грузия, Швейцария, Австрия), в които горите със специално предназначение достигат до 80%. В горите на Кавказ примерно не се допуска сеч при наклони над 30 градуса, докато у нас се извършват без оглед на наклона..

   От многото полезни функции на гората, особено важна е хидрологичната… Tя се увуеличава с увеличаване на възрастта им - пр. хидрогичната зрелост на смърчовите гори в наши условия настъпва след 110-120 години, а на белоборовите  след 140. Оптимални хидрологични качества имат смесените сложни и многоетажни горски масиви., тъй като съдействат за по-добро разпределение на и натрупване на снежната покривка и за по-добро насищане на почвения слой с корени, с което го правят пропусклив за водата. Участието на бука в състава на иглолистните дървострои  се отразява благоприятно на хидрологичните им свойства.

        Хидрологичния  ефект зависи и на дървостроя. Оптимална е онази пълнота, при която се получава  миминален повърхностен отток. За иглолистните гори  тя е 0.8-0.9, при която се образува горска постилка с благоприянти водно-физични свойства (максимална инфилтрационна способност). Освен това максимално количество надземна маса  при минимален разход на почвено изпарение.

        Имайки предвид тенденцията на непрекъснатото нарастване на потребностите на населението от чиста питейна вода и към по-пълно задоволяване   на здравно–хигиенните нужди, в перспектива  процентното отношение на горите със специално предназначение трябва  непрекъснато да нараства, особено в области като нашата. Има държавни лесничейства  в страната,  в които  75% от площта им са гори със специално предназначение, за сравнение в нашата област Смолян  стопанисвана от съответната РУГ горите със  специално предназначение за 38.3% от площта и, която  е изцяло планинска. С лесовъдските мероприятия в тях се засилват водохранните, почвозащитните и климаторегулиращите функции. Относно стопанисването на горите със специално предназначение има различни мнения. Някои учени смятат, че във вододайните зони  и другите защитни гори не трябва да има намеса на човека и че тук гората може да се  самовъзобновява чрез естествено отпадане на отделни презрели дървета и чрез появяване на младото поколение гора на тяхно място. Други допускат намесата на човека и доказват, че причина за липсата на възобновяване или слабото му протичане е недостатъчното навременно осветляване на младия подраст. Доказва се също така,че причината за незадоволителния прираст на младите насаждения е липсата на отгледни грижи…Тук трябва да прибавим едно голямо  “НО”, дървопроизводствените цели  и мероприятия  трябва да се водят и контролират доста внимателно и да са подчинени на главната функция на гората –водохранна,защитна и други.  

       От практиката е установено, че с най-добри дървопроизводствени и защитно - реакрационни функции се отличават смесените и разновъзрастните насаждения. Те са  и с най-добре изразена устойчивост към ветровали снегове, към неприятели, насекоми и гъбни болести..С внасянето на 20-309% бук в смърчовите и белоборовите насаждения се увеличава продуктивността им и се подобрява тяхната устойчивост и водохранно - защитна роля. При стопанисването на тези гори с цел създаване на природосъобразни и устойчиви горски насаждения ,трябва в тези гори най-пълно да се използва естественият им възобновителен потенциал.За поддържане на чиста вода с добри питейни качества е необходимо във вододайните зони да се запази буковата растителност, която в сравнение с другите дървестни видове най-малко замърсява  водата

         Проблемът с недостига на вода за питейно-битови нужди е актуален и трябва да бъде приоритет на всички заинтересовани с конкретни идеи и решения.Тенденциите са тревожни –през последните десет години количеството прясна вода в естествено формиращите се оттоци е намаляло с 40 %, при очакван засушителен период, траещ от 7 до 10 години по предвиждания на специалистите, а температурата се е повишила в страната ни с 1.5 градуса. Средната температура през изминалия декември  е по-висока с 2.5градуса от обичайната за януари с 2 градуса и т.н. Нека да допълним факта, че с 2500 куб.м. на човек от населението сме на опашката дори и на Балканския полуостров, а също и факта, че до 10 години недостигът на вода ще обхване около 60% от територията на страната. Реалната си потребност от питейна вода ще задоволяват само в средно влажна година.

     Антропогенната дейност на човека оказва отрицателно въздействие върху горските ресурси на планетата. През последните 500 години две трети от горите са унищожени. Горите все повече се превръщат в монокултурни, преобладават изкуствено залесените и млади гори, което е пряк резултат от  прекомерния добив и сечене, особено през 70-те години. През последните 20 години погрешно се смята, че интензивното разреждане на горите чрез изсичане на избрани дървета няма да наруши възобновяването им. Някой видове оцеляват само в сянката на други. У нас през последните  30 години площта на буковите гори е намалена с 28%, а площта на иглолистните гори удвоена

       От нас се иска толкова малко - да уважаваме природата и сътвореното от нея. Това значи да спазваме природните закони, както спазваме законите на обществото. Трябва да пазим дърветата не само защото на тях са живели нашите прадеди, а заради това, че те и животните стават все по-малко, а книгите за тяхното опазване - все повече. Всяко нарушение на тези закони води до наказание. А природата в такива случаи не прави компромиси, затова всеки, който почита боговете на природата, трябва да бъде щастлив!!!

инж. Ахмед Хутев