В резултат на лицемерие или?

Веднага след падането на комунистическия режим в Рудозем и региона се заговори за отварянето на границата и строителството на нов път за Гърция през прохода Елидже. От самото му затваряне до падането на Живков, възрастните хора с охота разказваха как навремето са минавали германците и как любопитни хора са стояли по цели дни край пътя, за да видят томафилет (автомобил), тъй като по онова време това си е било събитие за района. Дори някои се шегуваха като разказваха, че хора са носели сено, слама, кой каквото има, като са мислели, че това томафилет, като спре, ще трябва и да се храни. Разбира се това е в рамките на шегата, тъй като сеното и сламата са я носели, за да хранят добитъка, с който те седели там и за да не го гонят из баира на паша, та да изтърват томафилет да мине. Разказвайки такива истории се чуваха думите , където е текло пак ще тече, демек пътя рано или късно ще се отвори. И ето дойдоха дните, в които се заговори усилено, че пътя ще се отваря, къде на сериозно, къде предизборно, това си беше редовния лаф на политиците. Разбира се, един ден падна границата и се започна дори проектиране, чертане на карти и т.н.. Докато се дойде в дните през 2000 г., когато Надежда Михайлова и Иван Костов лично удостоиха и маркираха  обекта, забивайки колчето на прохода Елидже. Нещо повече, съвсем скоро дори се започна и строителството от българска страна и както за всички е видно дори един участък, а именно Рудозем-Елидже е готов. Какво се случи обаче? Много говорене, много търчане,  совалки в Гърция и обратно в България и много шум за нищо до момента. Толкова пари били отпуснати, а  в същност нещата нещо не вървят, както на хората им се иска  и така ни в клин, ни в ръкав. По-рано се отвори пътя в Златоград, който по скоро е като козя пътека. Думата е за това, че успоредно вървяха едни приказки, видите ли Гърция е против отварянето на пътя през Рудозем, защото се опасяват от евентуално възраждане на помашкия етнос и мюсюлманското население покрай границата и ще започне да се мисли за обединение. Дори официални гръцки лица от местното управление в Ксанти шушукаха, че гръцката държава е против отварянето на пътя край Рудозем по етнически и религиозни съображения. Чуваха се също и неофициални твърдения на наши местни политици, които мърмореха, че заради ислямизирането на района гърците няма да отворят пътя. Дори съвсем официално си говореха, че видите ли щото европейския съюз натиска гърците, затова може би ще стане пътя иначе, ако зависи от гърците, това никога няма да стане. На едно събиране в Златоград, на което са присъствали гръцки и български политици и административни регионални ръководители се е говорило, че пътя в Златоград е станал благодарение на това, че по документи се е водел път до всеизвестния параклис на самата граница. Ако всичко това е вярно и е истинската причина да няма готов път през Елидже, за какъв европейски съюз говорим? За какви демократични ценности? За каква обединена Европа. Що за идиоти са тези политици, които си позволяват да подлагат хората на условие за нов "възродителен процес". Населението край границата в област Смолян  отдавна подозира подобен сценарий и в крайна сметка така се насажда ненавист сред смесеното население. Топката е в полето на еврокомисарите и политиците на Гърция и България. И вместо да поучаваме германците да си намалят заплатите, нашите ръководители можеше да предложат ускоряване на строителството на тези трансгранични проекти, като условие да участват в подпомагането на гръцките власти за излизане от кризата,  така и ние можеше да подобрим икономиката си чрез усилена погранична търговия и сътрудничество, само че никой не ни е виновен, като имаме не дълновидни ръководители  или трябва да мислим, че умишлено държат региона ни в такова положение? И населението продължава да чака отговор от отговорните ръководители и не само отговор а и действие.