ТРЪГВАЙ

ТРЪГВАЙ

Ако кажа, че съм мъртва... ще е истина навярно?
Поздравявам те... задето ме уби!
И кажи... сега щастлив ли си с отмъщението ти коварно?
Или желаеш още по-дълбоко да ме заболи?

Не ти ли стигна, че изтръгна ми душата?
Не бяха ли достатъчни реките от сълзи?
Че от мене още искаш някаква отплата,
за това, че някога подхвърли ми трохи.

Любовта ти бе такава... наужким разпиляна.
Безупречно напудрена с купища лъжи.
А аз... глупачка... с усмивка паднах в капана,
макар че знаех колко силно ще боли.

И... да, боли! Усмихвай се, ликувай!
Какво пък толкова... едно мъничко сърце.
Сега за теб съм непозната, каквато бях тогава,
а ти за мен... несъществуващо момче.

С какво предателството ти заслужих, непознати друже?
Нима не дадох всичко, което притежавах аз?
Не говори! Не ща да знам! Не ща любим безсрамно да ме лъже!
Не ща да чувам за чувства, за обич и за нас!

Хайде тръгвай, животът те очаква!
От мене взе това, което бе си наумил!
А тук... едва ли нещо ще те чака,
само онова, дето си разбил!

Марияна Куцова