Светът, погледнат през обектива на Деница Младенова

От колко време фотографията ти е хоби и как успяваш да я съчетаваш с училището и каратето ?

Още от малка обичах да снимам, снимах всяко нещо, което ми направи впечатление. Смятах, че този интерес е временен, но остана и до днес. Човек винаги ще намери време за нещата, които обича да прави. Несъзнателно успяваш да съчетаеш нещата, които трябва и тези, които обичаш да правиш.

Какво обичаш да снимаш от заобикалящата ни действителност и какво те вдъхновява?

Погледнато през обектива всяко нещо е красиво, всяко нещо би те вдъхновило, колкото и незначимо или обикновено е то. Обичам да показвам красотата на природата, това, на което ние не обръщаме внимане, естествените недокоснати от човека кътчета. Фотографията ме зарежда с позитивна енергия, дава ми усещане за свобода и удовлетворение. Вдъхновява ме самата действителност, светът такъв, какъвто е.

Участвала ли си във фотографски конкурси и смяташ ли в бъдеще професионално да се занимаваш с фотография?

Веднъж съм участвала в конкурс. Не смятам да се занимавам професионално с това, искам то да си остане моето хоби, моето развлечение, моята страст. Ако превърнеш хобито си в професия, може би се губи част от сладостта на цялата тази картина. Знам ли?!

От къде Рудозем се разкрива в цялата си красота, според теб- имаш ли снимка от това място?

Рудозем, погледнат от всяка една точка, е красив. Това си е нашето малко, любимо градче. Има някои места, от които бих искала да направя снимки. Идеята “Рудозем отвисоко” много ми допада!

Според теб кой е символът на Рудозем?

Според мен символът на Рудозем е фабриката.

Ако трябва да посочиш нерешен проблем в нашата община, какво би снимала?

Има доста нерешени проблеми, които бих снимала. Но може би миньорите, след работа. Тези усилия, този труд, хвърлен за шепа жълти стотинки.