Страната на сензациите

Ако човек следи големите медии по-внимателно, ще остане с впечатлението, че живеем в страна, изпълнена със сензации и абсурди.
Стане ли въпрос за прозрачност и управление на държавата, медиите се превръщат в откровени помиярски институции, изпълнявайки политически поръчки за пиар или очерняне на политически фигури, че и не само политически, а и въобще известни обществени фигури и институции.
Появи ли се обаче някакъв шокиращ обект, вкупом всички медии скачат като лешояди и се надпреварват да правят собствен пиар на гърба на страдалци и потърпевши. Хората изпадат в заблуда, че видите ли щом телевизията се е намесила, ще се оправят нещата.
Всъщност обаче проблемите са се появили именно поради гнусната безчувственост на политическата класа, която финансира и издържа големите медии.
За толкова години никой не посмя да гарантира истински обществен характер на държавната телевизия Канал 1, която с безпристрастноста си поне да създава някаква конкурентна среда за обективност.
Най-често обекти на медийните страсти стават хора, които са ощетени от съдбата, а институциите, призвани да им обърнат внимание и да облекчат до някъде положението на тези хора, просто нищо не правят, било то поради сбъркано законодателство, липса на пари или бездушието на администрацията и бюрокрацията.
Тези онеправдани хора са хиляди вероятно, но щом нашуми един случай, всички се съсредоточават там и демонстрирайки загриженост към човечеца, сякаш проблемът с всички е решен... Да, ама не!...беше казал един коментатор. Подарявайки инвалидна количка на човек, който не може да ходи, не решава проблема с човека, който има психични проблеми и стои вързан в стаята си в къща, която всеки момент може да се срути. Обществото дали има съпротивителни сили? Защото в крайна сметка институциите, които са виновни за нехайството, са съставени от членове на нашето общество, в което живеем всички.