Спомени за Рудозем от Павлин Котов

Скътано в Родопите това градче, а там детството ми мина като невръстно дете! Помня стръмните поляни, и като че ли беше лани, през лятото вместо ски карахме от каците с дъски!

Името едва ли ще забравя, кръстено е на Земя с метали! Иска ми се отново да го посетя, да дишам, че имам нужда дробовете да си освежа!

Спомени, спомени, миньор беше там моя баща, и след като мина завоя, дали отново пак ще го съзря?  Едва ли, детето колко бързо остаря, но на воля то, там в този град и в тази планина, наистина се наигра!

А може би, на Коледа наистина стават чудеса, и аз града поне за ден ще посетя!

Павлин Котов