Солистът на "Виевската фолк група" Тинчо Севдалинов: В Рудозем са минали най-хубавите ми години!

С вашето творчество припомняте на родопчаните, че притежават едно безценно богатство- фолклорът. Какво ви мотивира да се занимавате именно с народна музика?

Фолклорната музика ме мотивира още от малък. От малък съм започнал да пея народни песни. Навремето кандидатствах с кавал в Широка лъка, но не стана нищо и оттам преминах в Детско-юношеския ансамбъл в Смолян. И там от кавалджия станах солист. Повече ме влечеше пеенето от кавала.

С какво може да се похвали Виевската група- знаем, че не спирате да творите?

Виевската група може да се похвали с много- имаме издадени над 25 албума, последният от които е двоен и юбилеен- 35 години Виевска група. В него се съдържат 24 песни, които може би никой не е записвал преди това. Тази година сме си дали малко почивка, защото решихме да събираме песни. Нашият спонсор ни е дал команда- иска да съберем 18 песни, които не са записвани никога. Това е специална задача за мен и сега аз тръгвам да търся- къде тук, къде в Северна Гърция по селата. Има много работа. Никога няма да забравя събора в Термес миналата година. Идва една бабичка при мен и ми вика „Майци, ще можеш ли да ми изпееш еди-коя си песен”. И интересното е, че тази песен беше върбинска. Това са хора, останали от другата страна на границата, а тази песен, която искаше бабата, е чисто върбинска. И като я запях, тя се разплака. Попита ме от къде я знам. Аз й отговорих, че знам тази песен от много малък.  

Виевската група е един от съставите с най-богата история. Каква е тайната на 37-годишния успех?

Тайната е най-вече дисциплина! Аз съм излизал от оркестъра - от 1990 до 2001 година не бях част от групата. Тогава работих като еко полицай и по чужбина ходих. Но винаги съм бил в добри отношения с моите колеги. През тези години ме замества Веселин Джигов и  когато той се разболя през 2001 година от коварната болест, аз работех на морето. Тогава той ми се обади и ме помоли ме да се прибера и да го заместя за един месец, защото е болен. Когато се срещнахме, той се разплака и ми каза: "Ще те помоля само за едно нещо- да не разбиеш Виевската група, а да останеш тук". Така се върнах, иначе нямах намерение. Тогава с останалите колеги решихме да продължим и да вървим само напред.

И определено дисциплината при нас е на много високо ниво. Няма да видите при нас някой да пие алкохол, когато работим.

В последно време като че ли поп-фолкът е изместил всички останали жанрове. Къде е мястото на народната музика?

Нека да си дадем още 3-4 години и ще видите, че поп-фолкът вече ще вземе да губи позиции. Преди няколко дни слизам да правя покупки и едно малко момиченце дойде при мен и ме пита: "Чичо Тинчо, може ли един автограф?” Аз останах впечатлен. Това много ме зарадва. И друго- като ходим на участия, особено надолу, много ме радва, че и малки деца се интересуват от народни песни.

Не знам как се наложи поп-фолкът, но започва да се измества вече. Но това е една вълна, едно течение което минава и отива… Не може една България да има 28 фолклорни области - та, ние сме най-богатата държава в света на фолклор и всяка една песен е изживяна, изстрадана…

81-ва година събирахме песни из селата и никога няма да забравя думите на един американец, Кристофър се казваше: „Ще дойде време, когато вие ще купувате вашия български фолклор от нас.” Там имат фолклорни ансамбли, български и те пеят без обработка- както го е изпяла бабата, от която са чули песента.

И ми е много приятно, дори се просълзих на събора в Хвойна миналия месец от следното: 8 човека, белгийци са дошли в Хвойна и за 6 дни са научили 8 български песни и ги пеят автентично и на чист български език. А ние, българите- "ще ти цепна", "Радки пиратки", което е непростимо за една нация като нашата.

На вас лично, коя музика ви допада повече - баладичната или по-игривите ритми?

Да ви кажа честно, аз живея с музиката и всичките ритми ми са еднакво приятни. Но много обичам да изпълнявам бавни песни. Георги Чилингиров казваше: "Родопската песен е тьòшка песен и се иска да стиснеш отзад и да дадеш воля на гласа”. Музиката трябва да ти идва от сърцето, иначе няма как да стане.

Вие имате участия из цялата страна, даже и в чужбина, почти всяка година ви канят и на празника на нашия град. И в тази връзка искам да ви попитам с какво се отличава рудоземската публика?

Какво да отговря, 8 години прекарах тук в Рудозем, тук ми минаха най-хубавите години, всичко тук ми е мило, особено възрастните хора. Публиката е приятна, харесва нашата музика.

Малко хора от общината знаят това, че сте работили тук в Рудозем. Какви спомени и впечатления са ви останали от онези години?

Много добри! Работих като еко полицай тук в най-смътното време, когато хората деляха земи, във времето на ликвидацията на АПК-тата. Тогава всеки си търсеше земите. И сме имали такива проблеми, че за 20 см брат брата си тръгва да убие. Това беше в Оглед и няма да го забравя никога. Наскоро разбрах, че и двамата братя ги няма, починали са и всичко е буренясало горе.

Как да кажа, тогава и хората като че ли бяха по-други. Тези политически сили разединиха хората. Навремето по селата всеки си знаеше кесията, а сега всеки се е увълчил срещу всеки. А не трябва…

И ако трябва персонално да поздравите някого от общината?

Ако трябва да поздравя някой персонално, това означава, че ще обидя много други хора. Много приятели имам тук и затова пея за всички тях, когато идвам по празниците.

А какво ще пожелаете на жителите на Рудозем?

Да са живи и здрави, да има сполука и работа за всички. Разбрах, че има сериозен проблем с болницата. Дано стане така, че да заработи и хората да имат работа. Защото когато има работа, има и веселие.