"Смолянският бизнес все още е в криза" - инж. Иво Царев, председател на Българската стопанска камара в област Смолян

Инж. Царев, взехте участие в разширената българо-гръцка среща, посветена на развитието на двустранните отношения между двете държави. Кои бяха основните теми, които вълнуват членовете на Българската стопанска камара? Това бе работно посещение на групите за приятелство България- Гърция, начело с двамата председатели на парламентарните комисии. От наша страна присъстваха представители на Българската стопанска камара от Смолян, Кърджали, Хасково, както и представители на търговско-промишлените палати. Бяха повдигнати много въпроси, които касаят развитието на бизнеса както в България, така и в Гърция. Търговската камара в Кавала е дългогодишен партньор както на Стопанската камара в Смолян, така и на другите бизнессдружения в областта. Коментирахме различни въпроси, като бе дискутирана и ситуацията в двете страни, предвид кризата. Основния въпрос, който нашите структури поставят и желанието да бъде решен въпросът с повече контролно-пропускателни пунктове между двете държави. Знаете, че още 1996г. беше подписано споразумение между двете държави за използване на водите на река Места, вследствие на което Гърция се съгласи до края на 1998г. да отвори три гранични пункта – Гоце Делчев- Драма, Маказа – Комотини и Рудозем- Ксанти. От тогава досега са минали 15 години, а е отворен само пунктът при Гоце Делчев. По същия повод през 2002г., тогавашния министър –председател Симеон Сакскобуготски подписа споразумение за спиране на двата реактора на АЕЦ „Козлодуй”, в замяна на обещанието на тогавашния гръцки премиер Костас Симитис да отвори двата пункта. Това обещание, 9години по-късно също не е изпълнено. Има желание и от двете страни този проблем да бъде решен, защото е пречка за бизнеса, за транспортните връзки. В момента имаме сериозни товари от Югоизточна България към Гърция, като се налага превозвачите да излизат от ЕС заради липсата на път и отново да влизат в Гърция. Това освен, че е неудобство е свързано с доста разходи и загуба на време. Надяваме се, че след влизане на България в Шенген тези проблеми да се решат. От гръцка страна също бе потвърдено, че имат желание да решат проблемите с инфраструктурата, но държавата им в момента не разполага с никакви средства за подобни проекти. Какви са възможностите за търговски обмен между двете страни и какъв е стокообмена в момента? Точни цифри не можем да кажем, защото заради кризата стокообмена е намалял, но в момента се чувстват огромни пречки в Гърция. Реално банковият им сектор е в ликвидна криза, т.е. банките нямат средства за кредитиране, което е сериозна пречка за бизнеса в Гърция. Беше дискутиран въпросът по какъв начин сдружението на бизнеса у нас може да подпомогне членовете на гръцките сдружения и да улесни техните фирми. По този повод през месец юни на един по-широк форум в Кавала ще обсъдим тези възможности. Имаме идея да създадем специална структура, която да работи за улесняване на контактите, взаимноизгодно сътрудничество между бизнеса в пограничния регион, като усилията ще бъдат насочени основно за развитие на индустрията, търговията и туризма. Какво може да предложи в частност област Смолян и Южния централен район за планиране на гръцкия пазар, и какво би било атрактивно за нас, да внасяме като стоки? В България, възможностите на селското стопанство са много големи, но ние не използваме земята, която вече е собственост на хората. Може да се произвеждат различни селскостопански продукти, които ако нямаме капацитет да ги обработваме тук, да изнасяме за преработка в Гърция. Там има мощности, които в момента стоят неизползвани. Това от гръцка страна бе засегнато и бе изразено желание да се кооперираме по този начин. Това може да стане и в обратна връзка. Трябва да се мисли и за туризма. Съществуват огромни възможности, които задължително трябва да ги използваме- комбинация между планина и море. Това се говори винаги, но реално постиженията са много малко и се надяваме, чрез отваряне на нови пътища това сътрудничество да се засили. Какво е състоянието на смолянските фирми в момента и кой сектор е в най-тежко положение? Погледнато от гледна точка на статистиката, през последните години имаше нарастване на оборотите в строителния сектор, което бе едно лъжливо нарастване. Огромната част от тези инвестиции бяха направени погрешно, защото всички знаем какви са инвестициите в Пампорово, което се презастрои, а сега базата не се използва. За мен кризата в региона не е отминала, а това личи от огромната безработица, която е най-високата в страната. Фирмите все още чувстват кризата и се надявам, че Западна Европа след като излезе от кризата, в България на макроикономическо ниво се чувстват леки повишения на някои показатели, което е индикация за излизане от кризата, но фирмите в региона изпитват огромно затруднение. В най-голям колапс е строителния бизнес. За наша радост обаче се наблюдава подобряване на оборотите в областта на туризма. Зимата докара повече туристи тази години и се надявам след приключване на сезона да отчетем по-добри резултати. Има ли фирми, които да се продават? Има, като те са основно в търговския сектор. Известно е, че се продават много хотели в нашия региона. За съжаление обаче клиенти няма и аз съм скептик в това отношение. ИА "Фокус"