Шукри Халилов: Парите на хората се харчат за купуване на политическо спокойствие

Повод за тази статия е минаването на шест месеца от началото на 2012г. и осем месеца от началото на новото управление. В тази връзка искам да споделя с Вас, жителите на община Рудозем натрупаните впечатления от управлението на общината и за това накъде сме поели след изборите от миналата година. Осем месеца не са малко време, и затова време в общината като че ли не се случиха много неща, които бяха очаквани трепетно от хората. Вместо това новото ръководство реши да разчисти терена си в администрацията, и се започнаха масови уволнения. Може би защото не покриваха „високите критерии“ на новото ръководство, може би защото мислеха различно, или може би защото техните работни места  вече бяха обещани на други. Всичко това се случи къде със заплахи за дисциплинарни уволнения, къде със споразумения за изплащане на обезщетения. Но парите за тези обезщетения не са дошли от държавния бюджет, а от парите на данъкоплатците в общината. И тук се получава първото разминаване с обещанията за разумно управление на общинските средства: парите  на хората се харчат за купуване на политическо спокойствие на управляващите. Второто разминаване е в назначенията на новите служители: по-голямата част от тях са същите тези хора, които преди осем месеца бяха дежурните агитатори на новите управляващи, но  може би това са били „високите критерии“, по които човек може да се добере до служба в администрацията (освен ако не си роднина на управата). Срещайки се с хората в общината ми се задават въпроси: защо в общината и общинските структури работят толкова роднини на управляващите, защо фирми близки до общински съветници и хора от листата  получават обществени поръчки за доставки в общината, защо все още не работи болницата? Всеки може да си отговори на тези въпроси, но възникват и други въпроси: дали не е имало двоен аршин преди изборите, дали пред хората не са се говорили благи думи, а в същото време на срещи в по-малък формат не са давани други обещания? И докато сме на темата с обществените поръчки ще Ви дам и един пример: На сайта на общината на 21.05.2012 г. е публикувано СЪОБЩЕНИЕ, но не се дава информация за какво е това съобщение. От обявата става ясно, че крайният срок за закупуване на документи за търга  е 01.05.2012 г. , а срока за подаване на оферта за поръчката е 31.05.2012г. Отваряйки обявата за да се изтегли документацията за участие в търга, всъщност се отваря един документ, в който се сочи, че отварянето на офертите ще стане на 23.05.2012 г. И виждаме, че някой се опитва да манипулира обществените поръчки по един нагъл и незаконен начин. В три реда има три неверни информации: -         Обявата е публикувана два дена преди отварянето на офертите. (Свали от ТУК) -         Документи е трябвало да се купят минимум  21 дена преди да се публикува обявата. -         И трето, нека кандидатите да не бързат, крайния срок за подаване на документите е 31.05.2012г., а всъщност отварянето на офертите е било на 23.05.2012г. Но нека нямаме притеснения за доставката на хранителните продукти за детските градини, все някой ще е получил вярната информация за търга,  а този който е поръчал да бъде публикувана информация с невярно съдържание да понесе отговорността си за това. Искам да споделя и впечатленията си от работата на Общински съвет, защото това беше обещано от мен по време на изборите пред Вас: Да бъда Вашите очи и уши в Общински съвет, независимо дали ще спечелим изборите или не. Общински съвет – гр. Рудозем е една обезличена структура, превърната в инструмент за снемане на персоналната отговорност. Разпределението на групите е 9:6:2, и при това разпределение не се допуска никакво различно мнение и дебат. Прави впечатление, че при гласуването на управляващата коалиция няма различно мнение, а само механично вдигане на ръка, както вдигне ръка първия съветник, така преминава гласуването в групата. Като че ли за този случай Линдън Джонсън е казал своята сентенция „Ако няколко  души са на едно мнение по всички въпроси, със сигурност мисли само единият от тях.“ В този дух на единомислие, когато възникне дебат между управляващи и опозиция по отделни точки от дневния ред, се намира съветник, който да предложи процедурно предложение „Да прекратим дебата и да преминем в режим на гласуване“. Това е висша форма на нетолерантност и нетърпимост към друго мнение, и не говори добре за аргументите на управляващите. Мнозинството в Общинският съвет поема дългосрочни финансови задължения, без да обмисля добре последствията от тези си действия, защото всеки е изпитал на свой гръб, че когато вземеш заем хубавите дни са до свършването на лесните пари, а след това започва дългия мъчителен период на погасяване. Друго обезпокоително обстоятелство е състоянието на клиничната лаборатория в града ни. На последното заседание на ОбС стана ясно, че гласуваната субсидия за лабораторията в размер на 21 000 лв. не изплащана регулярно, а са преведени само 3 000 лв., като 3 000 лв. на месец са средствата нужни на лабораторията за да оцелява на ръба на санитарния минимум. Бе даден отговор от г-н Кмета, че общината няма възможност на този етап да покрие тези средства, но с очакваната субсидия на полугодието, това ще се коригира. Смятам, че това бе прекалено популистки отговор, защото в администрацията са похарчени много средства за обезщетения при освобождаване от длъжност, а само средствата са нови лаптопи на съветниците възлизат на около 19 000 лв. И възниква въпроса кому са нужни тези лаптопи, и кой печели от тази доставка? Нима общинските съветници са хора, които имат нужда от подпомагане и нямат възможност да си закупят компютри. Моето мнение е, че общинските съветници като хора избрани от населението трябва да са хора грамотни, боравещи с компютър и разполагащи с личен такъв. Но всъщност за мотив  за закупуване на тези лаптопи се изтъква друга причина: Видите ли, ние сме модерни управляващи, и по този начин ще спестим средства на общината, като премахнем хартиените носители. Тази причина отново е далеч от истината, защото преглеждайки си материалите виждам, че средно на сесия се падат по 60 листа. Себестойността на едно ксерокопие е 5 ст. , значи за една сесия за един съветник общината харчи 3.00лв. При средно десет сесии годишно средствата стават 30 лв., нека са 50 лв. годишно. Цената на един лаптоп е 1 100 лв., значи тази инвестиция ще се изплати на общината за 22 години, или след пет и половина мандата. Поради тази причина отказах да получа тази „придобивка“. Смятам, че след като се поеме един финансов ангажимент към дадена структура, и той не бъде изпълнен (освен ако наистина има обективна невъзможност той да бъде изпълнен) , това значи, че или просто се дават обещания на кило, или това не е приоритетно за управляващите. Но здравните услуги на населението са жизнено важни, и всяко едно такова „забавяне“ може да се отрази пагубно на тази дейност, особено ако наистина е имало възможност това да бъде направено. Вече бяха коментирани достатъчно проблемите със снегопочистването и сметосъбирането, и затова няма да се спирам на тях, но това са дребни проблеми, които се решават с добра организация, и допускането им само показва хаотичността в действията на администрацията. За успехите на новата управа няма да говоря, всички ние познаваме хората, на които е възложено да говорят за това. Виждаме как хора и политически партии, търсейки и минимални облаги правят ниски поклони на управляващите и отправят възхвали. Опитват се и съвсем плахо да критикуват, но в думите им прозира голяма доза оправдание.  Все пак всички ние се нуждаем от една процъфтяваща община, но към настоящия момент, все по-осезателно изоставаме от съизмерими с нас общини в областта. Накрая, искам да добавя, че бидейки критичен към управляващите, аз все пак вярвам, че едно управление има нужда от коректив, а в случая избирателите отсъдиха ние да бъдем този коректив и смятам да спазя обещанието си да представям пред Вас моята гледна точка за случващото се в общината ни. Шукри Халилов