Село Чепинци
Чепинци е най-голямото село в община Рудозем и четвъртото по големина в област Смолян. Землището на селото граничи с общините Мадан и Златоград, както и с Република Гърция. То се намира на международния път Смолян – Рудозем – Чепинци – Ксанти, минаващ през прохода „Елидже“. Първоначалното селото носело името Чангърдере (Звънчевата долина или Долината на чановете), впоследствие преименувано на Чепинци. Старото име на селото идва от съществуващия в миналото, преди затварянето на границата с Гърция, поток от стада, непрекъснато огласяващи селото със звъна на чановете си. В късна есен те пътували към по–топла Гърция, а през лятото към по-хладните родопски пасища.
В исторически план са съществували тракийска крепост в местността „Селище“ до връх Янева чука, антично селище в местността „Вълчен камен“, от който период са и намерените старинни съдове в местността „Могилата“. Реалните, носени от уста на уста, исторически данни за населването на днешните територии на Чепинци датират от преди повече от 600 години, със заселването на овчари (преселници от Даръдеренско – днешен Златоград) в махала Колибките. Религията изповядвана в селото е ислям – сунитско направление.
В селото е джамията с две минарета, има и няколко месджида (малки джамии), които са предназначени за изучаване на исляма от хората.
Символи на Чепинци са чешмата-паметник „Гълъб“ – символ на мира, и джамията на селото. Архитектурният облик и множество други творчески решения са дело на местни строители след обществени консултации и възприемане от мнозинството. Джамията е с капацитет над 1 000 души. Застроената площ е 600 м2. Решението за строителство на нова джамия е взето на 02 март 1990 година. Построяването й е предшествано от разрушаването на старата джамия, издигната с помощта на заможен благодетел от село Киреччилер (южно от град Ксанти, днешна Гърция). Новата сграда е построена върху площта, където до 1944 година се намирало селското медресе. Твърде интересна особеност в архитектурата на новата джамия е промяната в традиционната функция на малките куполи, като вместо над предверието, те са разположени над галерията в голямата Т-образна молитвена зала. Освободеното място над откритото предверие е оформено като тераса с изглед към центъра на селото. Друга особеност са самото строителство на двойката минарета, е че те са вградени и израстват от корпуса на постройката, вместо както е обичайно да бъдат долепени до нея.
В джамията има отредено специално място за библиотека, в която се съхранява най-богатата колекция от текстове на арабски и персийски език в България след тази на Института по Балканистика и Ориенталистика към Българската академия на науките. Сред книгите се намира и така нареченият „Златен Коран” – уникат от XIV век, в който с позлатени букви са изписани имената на Всевишния Аллах.В джамията на Чепинци съществува библиотека с над 800 печатни издания на арабски и персийски език. Съхраняват се и 350 тома ръкописна литература — арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика.

