Садика Хунева- за поезията и вдъхновението

Още един жител на нашата община се свърза с нас, желаейки да представи своето хоби. На електронната ни поща бяха изпратени стихотворения, чийто автор е 20-годишно момиче. Тя пожела да сподели творчеството си с по-широка аудитория. Ето и кратката визитка на едно момиче, което облича и пресъздава чувства, мисли и представи в стихове...

Тя се казва Садика Хунева. В момента изучава Екология и опазване на околната среда  в ПУ ''Паисий Хилендарски'', филиал Смолян.  Споделя, че учителите по български език са я мотивирали да пише стихове. Казва, че е много благодарна и на бившия си класен ръководител- г-жа Лидия Аврамова. 
"Вдъхновяват ме хората, които ме мотивират да продължавам смело на пред"- отговаря Садика на въпроса от къде идва вдъхновението. Тя е категорична, че няма част от денонощието, в която да е особено продуктивна- "Когато ми дойде музата, пиша на всякаква тема"- бяха точните й думи.
Според нея любовта е нещо прекрасно, което не може да се опише,а трябва да се изживее.
С усмивка сподели, че много хора й казват, че е объркала специалността.
Разказа ни, че през годините е участвала в конкурси за стихотворения и есета и е получавала грамоти.

Избрахме да публикуваме три от стихотворенията, които ни беше изпратила.
 

Зимни вечери

Ех тая зима,
много е незрима,
утивам си в моите хижи,
там няма да имам грижи.
Има незнайни силуети,
сякаш светлината свети.
Сякаш се чува звън,
това е като сън.
Тука има празненство,
скрито в някво същество. Вече ми е позната тишината.
Тази хижа е като моя къща,
спомени разгръща,
с топлина ме обгръща.
Тука има сняг,
всичко е в мрак.
Запалих тази свещ,
всичко е в мрак,
отново пак.
Запалих тази свещ,
всичко е в скреж
така въздуха е свеж.
Топло е моето сърце,
но моите ръце са измръзнали от студ,
докато напаля камината с моя труд.