С руднична баластра правят игрището в Чепинци, къртят трибуните заради некачествен бетон

Настилат с руднична баластра от рекултивиран рудник спортна площадка в рудоземското село Чепинци. Теренът, от който е изземвана земната маса, е върху закрития рудник “Шахоница” край село Рибница. С багер са извозени над 1 000 куб. м, които впоследствие са изсипани и подравнени на новоизграждащата се спортна площадка в СОУ “Христо Ботев” в село Чепинци, съобщава в. "Отзвук".

Сигналът за нередностите, извършени по проект, финансиран от Държавен фонд “Земеделие” по мярка 321, е подаден до Регионалната инспекция по околна среда и водите от строителния предприемач Бисер Чернарев. Рудоземчанинът сигнализирал, че рудничната баластра се извозва и депонира за изграждане на спортно-тренировъчна площадка за футбол в село Чепинци. Установена е и фирмата, която е извършвала нерегламентираната дейност – ЕТ “Юлиян Хаджиев – 95”. Багер на дружеството е заснет в момент на работа в отвала.

“В момента не мога нищо да ви кажа, не мога да коментирам. В Гърция съм и ще се върна след 2-3 дни”, каза вчера по телефона управителят Юлиян Хаджиев, в отговор на въпрос кой го е наел, за да копае в рекултивирания терен на рудника.

Обектът е част от мегапроекта “Изграждане на спортни съоръжения в община Рудозем” на стойност 5 035 466,00 лв., осигурени безвъзмездно от Европейския съюз по Програмата за развитие на селските райони. Предвидено е да се изгради спортна зала в Рудозем, игрище за футбол в Чепинци и спортна площадка в Елеховец.

В строителната документация е заложено да се полага трошено каменна настилка – фракция, която е водопропусклива и може да се използва за дренаж, а рудничната баластра задържа вода, научи “Отзвук” от добре информиран източник. Дали изпълнителят на обекта – дружество по ЗЗД “Спортна зала Рудозем”, със седалище София, има разрешение от възложителя да се използва руднична баластра, не стана ясно. Според източника на “Отзвук” замяната на трошено-каменната настилка с баластра се прави, за да се икономисат средства, защото изземването от рудничния насип е безплатно, а трошено-каменната настилка е с цени около 17-18 лв. куб. м. Баластрата, която се разстила в двора на училището може да се окаже вредна за здравето на децата заради съдържанието на тежки метали. “Никъде в строителството не се използва руднична баластра – това е минен отпадък по закона за подземните богатства, рудата не е иззета на сто процента и кметът е длъжен да следи концесиите на територията на общината”, коментира източникът на “Отзвук”, пожелал анонимност.

Оловно-цинковият рудник “Шахоница” е открит през далечната 1960 година. Той е най-малкият и най-отдалечен рудник от системата на тогавашното Четвърто рудоуправление на “Горубсо” и според бивши миньори залежите в него са все още с много високи показатели и сравнително висок коефициент на съдържание на сребро освен оловото, цинк и пирит. Спира дейност през 1998 г., а шест години по-късно с решение на правителството е включен в списъка на неефективните обекти, подлежащи на закриване и техническа ликвидация и започва процедура по рекултивацията му. През 2011 година бе решено рудникът да бъде “размразен”. Министерски съвет обяви конкурс за 30-годишна концесия, а година по-късно за концесионер бе избрано акционерното дружество “Върба-Батанци”.

“До подписване на договор не се стигна. На този етап нямаме интерес към този рудник. Очаква се в скоро време отново да бъде обявен конкурс”, коментира шефът на “Горубсо – Мадан”, Сергей Атанасов. Той обясни, че собственост на дружеството е единствено тунелът, който води до обогатителната фабрика.

Кметът Румен Пехливанов: Целият този шум е за нищо

Дали фирмата е имала или нямала разрешение не е предмет на наше разглеждане, защото имотът е частен. Не бих желал да коментирам, защото собственикът не иска да се коментира, защото той може да прави каквото си иска. Целият този шум е за нищо. В цялата тази история няма никаква тема. Направена е съвместна проверка на общината и РИОСВ. Ние сме изпратили отговор до подателя на сигнала, до Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и за мен проблемът е приключен. Нулева е опасността за хората от застилането на баластрата на спортната площадка. Няма никакъв проблем с рудничната баластра. Тя представлява скален материал, добиван преди да се стигне до самата руда. Добра е, защото е твърда и се ползва на много места за настилка, за оформяне на пътно легло преди полагане на другите специализирани пластове. Когато се попълва, е най-добре да се прави от такъв тип скален материал, първо защото е здрав, второ, защото е остър и заклинва и създава много здрава основа.

Пак ви казвам – няма никакъв казус и със съжаление трябва да ви кажа, че медиите от нищо правят нещо, но и не питат да им кажем. Не говоря за вас. Всичко е на политическа основа. Търси се под вола теле. В частни имоти собственикът може да прави каквото си иска.

Директорът на РИОСВ Смолян Ема Енева: Не е редно да се изземват маси от рекултивиран рудничен отвал

Г-жо Енева, какви действия е предприела инспекцията по околна среда и води относно изземването на земни маси от рудник "Шахоница"?

Получихме сигнала миналата седмица и реагирахме веднага. Наши експерти бяха на място и направиха проверка с представител на отдела по “Териториално и селищно устройство” в община Рудозем. Констатирано е изземване на инертни маси от рекултивиран рудничен отвал от порядъка на 1 000 куб .м, фиксирани с невъоръжено око. Изготвили сме протокол от проверката и тъй като РИОСВ – Смолян, не е оправомощен да реагира в такива случаи, сигналът, заедно с констатациите ни, са изпратени за проверка до компетентния орган – Министерството на икономиката и енергетиката.

Държавата все пак е осигурила средствата за рекултивация на нарушения терен, редно ли е да се изземва от него земна маса?

Принципно не е редно да се изземват маси от рекултивиран рудничен отвал, защото целта на рекултивацията е да може отвалите да добият първо хубав природен вид, да се намали или прекрати ерозията и най-вече видът да е изцяло със синхрон с природата. След като са дадени пари за рекултивация, тя не е направена случайно.

По време на проверката установен ли е собственикът на земята?

Ние нямаме такива правомощия – да установяваме кой е собственикът на терена. Ние можем да установим дали наистина е нарушена целта на тази рекултивация.

Санкции ще бъдат ли наложени?

Ние нямаме правомощия да налагаме санкции за такъв вид нарушения. Но за сметка на това цялата преписка, с всичко, което е установено по време на проверката, е препратена с писмо до МИЕ и те са структурата, която ще реагира.

в. Отзвук