Родопският диалект

Смолянският говор е най-важният и най-широко разпространеният родопски говор. В миналото той бил известен като средно-родопски, централен или ахъчелебийски говор. Названията „с р е д н о р о д о п с к и” и „ц е н т р а л е н” са свързани с географското му разположение, защото заема областта на Средните (Централните) Родопи, a названието „а х ъ ч е л е б и й с к и” е от Ахъчелеби — по-старо название на Среднородопската област. Смолянският говор обхваща територията на Средните Родопи. На север той граничи с хвойненския говор в областта на Ропката (Рупчос), на юг преминава в Беломорска Тракия през днешната българско-гръцка граница. На запад граничи с гоцеделчевския (неврокопския) и разложкия говор, на изток с хасковския и с говора на турското население в долината на Средна Арда. Той се разделя на няколко групи: смолянски, широколъшки, говорът на Ропката, чепински, павликянски, златоградски. Както всеки друг и родопския диалект ще ви се стори странен, осебенно ако го чувате за първи път.Тук ще Ви представим интересни думи,фрази,родопски мохабети и текстове на песни.Малко вероятно да научите диалекта,но поне ще се забавлявате: Родопски песни: Една песен записана от Тодор Тодоров през 1959 година в село Лясково Девинско. Пяла я е Надия Янузова тогава на 16 години. -Тайбинко, кузум, пилянце, сабах ми дойде и подмина/2 пък ний си вода немаме. -Юначе лудой младо, нам с тебе вода не трява ний сме на куп лежали, ний не сме нищо правили. -Тайбинко кузум, пилянце, ти беше пръв сон заспала; я си та итро измамих, та си ти очи облюбих, та си ти кръсче обкърших; та си ти нянки постисках. Една песен записана от акад. Н. Кауфман през февруари 1956 г. в село Могилица. Пял я е Емин Исуфов тогава на 43 години. - Девойко, мари, хубава, мислил съм да та попитам. Ага ти любех очинки, цолуфкове ти биеха. Кина ги беше мазала, толков ти ечко биеха? - Юначе лудо и младо, ти толков ли са не сеташ? Мой бе бубайко туджерин, туджерин, баш базиргенин. Йолчиш ми ходи на пазар, чoрни ми миски дониса- на чoрни вежди шекливо, на бело лице белило… Една песен, записана в село Петково. -Янкольо мари хубава нимой му враща нишанън, нимой му гльода грознуну, ами му гльодай льоснону, чи му са млочко овцене овцене още парине. - Мечки му яли овцене ръжда му яла парине, ага не ми е прилика кайно два строка иглика… Малък речник на родопските думи: адамлък >честност амут >надежда апап, аратлик >приятел, другар барабар >заедно батардисвам >развалям баруга >локва бобайко >баща бискарник >сутиен вергие >данък гальчот >говорят гьозбежия >лъжец кравен >дебел, охранен лонгур >скитащо куче, става и за човек очигьоз >оперен,пробивен човек пехливан >юнак прирукал >извикал упетлат >объркан, намотан фукара >бедняк чичурка >тече яце >много Родопски фрази и поговорки: буботкам са на хавая - напразно се опитвам да направя нещо втикам фитиля - склонявам някого да направи нещо да се отхлептем - да се посмеем хатте борже - хайде, по-бързо "С дума отбавено са с роки не направе."-С дума развалено,с ръце не се поправя. "С очи и уши зимай, в сорце и глава сбирай." "На хайлязин чиляк, два потье му се дере гъзон.." "Малка глава галема шепка не прилега." Рудозем днес