Родопски мохабети: В кръчмата...

Пьòтак вèчер, ракѝено врèме… Сèлскана кръчма е пòлна, мохабèтен са чỳе ат тезгьèхан. Еще па свèтло врѝт мàсине са са напòлнили и мòскине зафàтили да са нарèдат апрèш кръчмàрен. Па еннò врèме флèл абанжѝе – врит извòрнали глàви да гу агльòдат. Стàрецан, дèно седèл най-блѝзко до вратàна, гу папѝтал:

-          Кинà нòсиш в ракòта?

-          Кàска!-рèкал абанжѝена.

-          Че за кинà ти е вòтре?- папѝтал пак стàрецан.

-          Ам дòйдах с мотòр, затавà си е нòсем с мèне!- рèкал ейнòе.

Дèтконо стàнал, чỳкнал го по рàмоно и му казал:

-          Че йе агà сам дашòл с магàрено, самàрен ли трèбваше да фнèса?!