Родопски мохабети: Цял живот все работа, работа...

Збѝра òтава едѝн стàр чулèк на барчѝнана, апѝна сỳхине слàмки с драглòно и си нарèда самѝчек:

- Цèл живòт изèт! Аткàк си са радѝл и та мèтнат в цедѝлоно и зафàтет да та разсỳрнват па градѝни и баѝри. Ат дèтещи гадѝни си фàтил вѝлана и капàчен. Панарастèш, ажèнет та- зафàтиш кòща да градѝш, па вòтре да згàдаш и тарчѝш ат градѝнана вòтре, катагà баннò та фѝри. Амòрзне ти ат изèт, зỳкнеш мистрѝена и сьòннеш на китюкан да ваздòхнеш. Берекèт са мòркнва, че да лèгнеш и да изпьòнеш гòрб и кòкалье...Нагадѝш гу, нарадьòт ти са децà и хàйде пак нанòво градèнье. Цèл живòт изèт, не са крàта… И тамàн пахесабѝш, че ше ти са флеснѝ, òти ше делѝш рàбутана... и млàдине йòмнат па светòс да трòсет дрỳг живòт. И пак сѝчконо си астàва на твòйта глàва… И цел живòт ле работа, работа, нема кратанье! Ако ше е ейнѝ и на дрỳгана диньò, хич нèма да им вòре!!!