Родопски мохабети: Пътуване на стоп ... с каруца

Аткòле, агà èще е нè имèлу рèйсуве, еннà мòма тòрнала пешè до блѝскону сèло. Хич йе не бѝлу стрàх- те е бѝла йèчка в ракѝне и льòсно си атрòсвала мỳхине. Тòрнала те па икиндѝйе евàш-евàш- àко хи са лàха баннò да хи спрè с карỳца- ше са пакàчи, агà не- за трѝ сахàте ше пòде и пешè.

Паварвèла палавѝн сахàть и па еннò врèме чỳла зат нèе зацòнкал тимбелèк. Млàду мòско с карỳчка хи спрèлу да са пакàчи. Пастлàло хи тò кѝчкана, зам да сьòдне мамѝнкана на мьòчко и рỳкнал на мỳлено да тòрнава. Те усèтила, че гу е срàм и затавà те зафàтила мухабèт. Падỳмили, кòлконо падỳмили и хамèн стѝгнали- зафàтили да са вѝдет тỳрмещине камѝне. Мòмана му рèкла:

• Мèне ейтам, дèну пòрвана кòща ше ми спрèш и кàжи èще ат ейсè как да ти плàтем:  10 лèва ли да ти дам, или да ти свàлем гàшкавесе.

Мòсконо са пачỳдило мàлко и рèкло:

• Пò-добре ми дàй парѝ, òти не знàм дали твòите гàще ше ми стàнат…