Родопски мохабети: На гости на стиснато семейство

Имèхме йèтце стѝсната раднѝна. Знàехме ги каквѝ са и хѝч не гàлихме да хòдим па гòстье. Амà синетѝсаха детену и нèмаше за къде да гу исỳваме- трèбваше да са мàхнем прес ейтàм ле за палавѝн сахàт.

Збрàхме са квартàлан еннà вèчер и атѝдахме. Женàна стàна бỳршко, расклетѝ са и зьò да мèси каймò за кифтèта. Данèсе еннà чинѝйка, нèе си зьòхме па веннòш и те са крàтиха. Тагàва ни збòрка, агà рèче, че е клàла èще и ше ѝде да ги нагльòда. Трèбваше èще байè пòте да данàсе, òти каквѝну бèха галèми, ат едѝн пòт флѝзаха в устѝсе, та сàму дèту ни зильòса. След мàлку данàсе èще еннà чинѝе- амà пребраèна рàбута ти кàзвам- врѝт са зафтòрихме и те пак са крàтиха. И агà врѝт ги пагòлнахме, те рèче на чулèкан хи:

- Вѝдиш ли, чулèку, какòф касмèт, уйдисана рабута -  тамàн гòстйесу са найèдаха и каймòна свòрши.