Родопски мохабети: Любовта на една тъща към нейния зет

Ожèнила една нàнка дащерьòна хи и нахесабѝла, че ше хми ѝде на гòстйе агà минè еднà недèле, зам да вѝди как живьòт.
Збрàла еднà тòрба буркàне и заклàтила крѝвине нòги към спѝркана да чèка рèйсан. Фàтила го и по икиндѝе е бѝла ейтàм. Влèла вòтре, агльòдала врѝт кешèне и агà йèтце йе прийòли нагѝне, сьòднала на кривàтен. Тамàн дащерьòна хи принàсела сафрòна за вèчера, си дашòл и зьòтен, та врѝт йèли веднòш.
Найели са и стàнало геч да си варвѝ и дащерьòна хи рèкла да астàне да спѝ ейтàм и на утернòна да си фàти рèйсан. Те са апѝнала, амà най-сèтне стàнала каѝл.

Цèла нощ са вартèла, асòмнала апỳлена и агà са развѝделило са изпрàвила да са стèга за пòт. Зьòла да шòта, да хлòпе, да пòшка дордè си надèва папỳцине. Па еднò врèме атворила с всè сѝла вратàна на спàлнена и са изрỳкала:
- Зьòтко, стàни да затвòриш капѝене зад мèне, òти ма е стрàх да ги не хлòпна на излѝзане и да та рàзбудем.