Родопски мохабети: Летни мисли... по пеньоар

Двамѝна стàнали сабàхлен и тòрнали на сено. Лàхало са е галèм сужèк ейнòе ден. Ле берекèт имèло сèнчица пад еннà стàра барѝка, та хòдили ейтàм да ваздѝшет. След плàден присỳнали синдѝкан и зафàтили да вòрзват свѝтаци. До вечерòн кàпнали, дордè сберòт врит сенòно. Двамѝнана ат аткòле бѝли жèнени и с òчи си думили - женàна атишлà да пристòргва, пак мажòн астàнал да падрèда свѝтацине и да ги завѝе с найлòн, та ако залетѝ нищèска, да ги не наквàси.
Тòрнали си, след палавѝн сахàт са са прибрàли. Женàна флèла в кỳхнена, вазсỳкала ракàвине и зафàтила да сгàда вèчера. Чулèкан хи атишòл да нацèпи тèнки дарва и внел едѝн чувал. Изпьòнал са на кривàтен и зачекал да зафàтет новинѝне. Женàна, да ле бѝла умарèна, притòкнала клѝн с патèта, òти знàела, че ейнòе йèтце гàли. Нагадѝла да кòснат, вдѝгнала сафрòна и атишлà да са матàе па кỳхнена, дорде му свòрши „Панорамана“ на ейнòе. Чỳла гу да излѝза ат бàнена и са сèтила, че е тòрнал да лèга. Аттарчèла бỳршко и те до бàнена и след крòп мейдàн влèла в спàлнена с мòрен тревѝрен пеньоар. Свалѝла гу, престрèла гу на стòлан до главòна на чулèкан хи, минòла ат дрỳгана стрàна, лèгнала и зачèкала... Зафàтила да сагунѝса пад худèлоно и шòпнала на ухòно на чолèкан хи:

-          Изкòпах са, тамàн излѝзам ат бàнена…

Ейнòе атпỳснал èще ат пакривàлоно и без да са абраща, хи рèкал:

-          Хо, зàви са тагàва пò-хỳбавце, че ше зьòмеш да настѝнеш…