Родопски мохабети: Историята на една коза и един стопанин

Кỳпи си комшѝйена йèре. Па двè кàнчета прèсну ат крàвана му дàваше кàта ỳтерна и вèчера. В йèслана самѝчку гу даржèше, мьòчку сèну му пастѝлаше, зам да гу не пѝшка агà лèга. Гибрьòна два пòте в деньòн му исфòрнеше, зам да са не кàле, на вòнка кàта дèн гу извàдаше- тòпло слòнце да вѝди, да парѝпка, да паигрàе.

Нарàсте бỳршку йèрену, стàна кàматна, кравèна кòза. Пỳсна е комшѝена на пòрчен на дрỳгиен комшѝе и зачèка мỳтки йèренца. Пàк кàтаден хи смèнеше пòстелкана и хи изфòрнеше гибрьòна, с бѝстра вòда ат чешмьòна йе паèше.

Айèри са казòна и стàна йèтце нефелѝта- нѝ дàваше да йе наблѝжиш, ни дàваше да йе издаѝш, ни дàваше на йèретана да сàет. Пабòдна ейнѝ еннà недèле, нè е пòзна, че ше са апрàви. Нахесабѝ комшѝена да е предадè. Атѝшол на пазàран и кòйто и да гу е папѝтал- той си е кàзвал врѝт кусỳрине на казòна. Врѝт гу падминòвали. Нѝкой не рàчил да кỳпи ейнакòф душмàнин. Зьòлу да са стемнèва, чулèкан стàнал да си тòрнава. Агà че гу е спрèл едѝн мухабетчѝйе и му рèкал:

• Рàчиш ли ще да ми дадèш казòта йе да ти е прèдадам. Ò’ сахат ше гу стòре. Падàл му òглаван чулèкан и тòрнал паслèт нèга. Па еннò врèме ейнòе са разрỳкал:
• Кàматна кòза, дàва па трѝ килà прèсну на даѝлу, самѝчка си пасè, самѝчка са паѝ, самѝчка си йедè. Астàвеш хи бàла сèну и кòфа вòда на сачèкан в пòникан и цèл ден йе не хесабѝш- кугàну хи са йедè- йедè, кугàну хи са пѝйе, пѝйе.

Наредѝли са траѝца да ѝщет да йе кỳпет. Агà че комшѝйена рѝпнал и рèкал:

• Дай си ми казòта, агà йе ейтакàва хỳбава, нèма да йе предàвам, аткàзвам са. Ше си е гльòдам йе.