Родопски мохабети: Големият проблем на ловджията

Аткòле, имèло едѝн стàрец с дльòга брàда, бèла като снèг. Той знàел млòго рàботи, врѝт хòдели при нèга да го пѝтат еднò- дрỳго. Зафàтили да дахòдат ат всèкаде, да хми пѝсва мускѝ- на едѝн да му развòрзва късмет, на дрỳг да си нàйде загубèнине алтòне, на трèти лèл куршỳм, на дрỳг надỳвал йèйце. Па цèл дèн чѝстил магйè и пѝсвал ли пѝсвал…
Агà че по еднò врèме зьòли да дахòдат за каквѝ ли не шлевелòци да го мòлет да пѝсва. На чолèкан му прекипèло, агà му пачỳкал на вратàна едѝн, катрѝкно са аплàкал, че кỳчено му е хèм ловжѝйско, пък не рàчи да фѝри зàйцине в баѝрен, оти е йетце мързеливо.

Стàрецан, ле кòлконо го е нè нарàмил, амà си стѝснал ачѝне, òти е нè гàлил да са разпрàве с крàмоли. Надрàскал е нèкина на кинѝгана, завòрзал е, дàл е на ейноè и си го е превòдил.

Минòл нèкав мèсец, сейбѝена на кỳчено видèл, че нè имèло фейдò ат мускòна. Хайвàнчекан си е лежèл крòтко и ах ако му е гърмèло за зàйци и за кинàто и да е. Чолèкан рèкал да скòца кинѝгана и да пречетè кинà е пѝсвал стàрецан. Развòрзал той и пречèл:

„През цървулесе ми е далѝ кỳчено ти фѝри зàйци или дрèме па цèл ден”…