Родопски мохабети: Евелска история за кражба на родопска мома

Йèтце аткòле, агà èште мòмине са хòдили с хàркуми да тòчет вòда ат врúсувене, е стàнал едúн жумбюш. В далечно сèло е имèло еднò мòско, катрòно си е бендúсало невèста и нахесабúло да йа крадè, агà тòрне по ашèм за вòда. Бúло пòдзима и бỳршко са стемнèвало- тàман и врèмено уйдѝсвало за ейнакѝва рàбути. Атишòл зад врѝсен, скрѝл мулено зад едѝн хрàст и зачèкал мамѝнкана.

Те наближѝла, ейнòе рѝпнал, фàтил е през рàмо и е атнèл на магàрено. Кàчил са е и тòй- пък  те, клàдена като брашнѝв чувàл апрèш нèга, са сèтила кина стàва и зарỳкала и са задрàла:

- Крадòт ма, крадòт ма- цирѝка и нòси баѝрен.

Те знàела, че нèма кòй да е чỳе, òти бѝло далèче сèлоно, ама не спѝрала да цирѝка. Мòсконо са уплàшило, фàтило го е стрàх и тòрнало да понамàле и по еднò врèме спрèло магàрено. Мòмана са уплàшила агà спрèл, пагльòднала го и му рèкла:

-Йе дà си рỳкам- ти си ма кàрай, немòй спира…