Родопски мохабети: Баба отива на болница за първи път

Еннà стàра женѝца йèтце са е разбалèла. Ат двè сèдмици ле кàшлела и падсмòрчела. Нèхинана комшѝйка хи кàзала хѝч да не чèка èще, ам да надèва байрèмскине дрѝпи и да фàта рèйсан за бòльницана. Рèкла хи зам да са не бàви да ѝде на хальòна у домà хи да си свòрши рàбутана в еннò мỳтку буркàнче. Ейнѝ стàвалу пò-бỳршку.

Застèгала са женàна на дрỳгана ỳтерна, нагадѝла сѝчку, кàкну хи е насòдила комшѝйкана и тòрнала. Байè гадѝни е бѝла, пък в бòльница е нè стѝпала нѝ веннòш.
Рèйсан спрèл апрèш бòльницана, нàнкана слèла и тòрнала евàш-евàш нах ейтàм. Флèла и папѝтала къдè да аднесè буркàнчекан. Зьòли хи гу и хи рèкли да пачèка палавѝна сахàт.
Агà минòлỳ врèмену и еннà жèна в бèла мàнта атишлà при стàркана нàнка и хи рèкла:

• Бабу, ам тѝ знàеш ли, че си ни данèла òлио?
• Кинà вѝкаш, мàйци?
• Òливо, викам, ширлàн си данèла…

Нàнкана плèснала с рòки и рèкла:

• А-а-а, ейсè са сèтам òти ейнѝ ми гарèха калàцине аддàве…