Реквием за тяхна България

Първо национализираха всичко. И в резултат на бурното 45 годишно развитие се оказа, че страната е изостанала спрямо света с около 20 години и е на 45 години встрани. Нищо, че статистиката им показва, че 1988-9 страната е на 30-то място по благополучие. Е, паднаха забраните за пътуване и наред с изгонените половин милион сънародници, още милион се изнесе по скорострелен начин. Отидоха да живеят вкл.в страни, които по официалната им статистика са много след нас. Което не значи, че въпросните сънародници са идиоти и не си знаят интереса. Просто е показател за мащаба на официалната им лъжа. И както следвайки девиза за грабеж ограбиха личното богатство на хората, спестяванията и пенсионните им фондове така и докараха страната до фалит. Подписа сложи през април 1990 третото поколение социалист А.Луканов. Но пък това не попречи грабежа да продължи. Пенсионните  фондове бяха изядени от тях, а спестяванията за жилища – прилапаха. Направиха от лихвоточките нищо, а спестяванията – още по-малко. Отново. Приватизираха си страната. Не че направиха нещо. От капитала си накупиха мерцедеси и си спретнаха мутробарошки псевдо замъци. В най-красивите места на страната. Просто по холивудски. И чисто по цървулковски. И както Щатите си имат Холивуд, ние си спретнахме цървуландия. И се гордеем с нея. И през лятото може дори да помиришем фекалиите им. Разхождайки се из „елитни” квартали без канализация. Помислете си само. Хората които имат цялата власт и почни всички пари, при наличие на куп програми и пари – нямат акъл да си направят канализация на собствените си обиталища. Това е достатъчно. Какво да питам за здравна, образователна, пенсионна или каквато се сетите системи. Това е. Толкова могат. Не повече. „Изкупиха” на безценица предприятията фалирани от тях. Нарязаха ги за скрап. И започнаха да ги ядат. Толкова им е въображението. Колкото моженето. И ако за нас емиграцията е изходът от нещата, то това важи и за тях. Защото и те самите, тук вече само препират парите. И ги изнасят навън. След парите – и те.  Защото няма инфраструктура за живот. Независимо колко пари имаш. Това е. Толкова могат. С което се изравняваме. И на нас и на тях не ни се живее тук. И ние и те не сме доволни от това, което е. И естествено, някой трябва да поеме вината и да го отнесе. И се знае кой. Както казваше дядо ми (мир на праха му)„На калпав елит народа му пречи”. Ние сме виновни и това е. Пуснете си с извинение медия някоя, за да ви обяснят колко сте виноват. Тъй де. Те ви предлагат да избирате между кози барбонки и краве ла.но, а ние глупаците не разбираме, че трябва да избираме ябълки или вишни поне. И по телевизора после проф. Дълбокомъдреников и екс министър Почтеников ни обясняват колко тъпи сме. И е така. Като ти повърнат отгоре иди говори за чистота. Та това е. Вече сме към края. От десетина години вече, никой не се и опитва дори да ни излъже, че въпросният той така ще оправи нещата, че да ги стигнем. Не американците. Словените, чехите, унгарците. Най-много да ни обещаят, че леба на народа нема да скача, а бендзина и тока ще са евтини... Вяло. И те и ние. Защото си знаем, че това е поредната им лъжа. Вече сме кротнали. И ние и те. И всички чакаме просто да дойде фалита и на агонията края. Който не знае – усеща. Усеща, че следващите 10 години бейби бума от 50-те минава в пенсия. Ежегодно по 10% от най-грамотните ни специалисти и деца се изнасят. Знаем, че стигнахме прага на 50% неграмотност. Не абсолютна, но функционална. Което за съвременното състояние на света си е все едно. Образованието е в агония, здравеопазването приритва, пенсионната система я чака предсмъртен гърч. И с всеки следващ избор, все повече решаваме въпросът Кой ще дръпне шалтера на страната. Кротки сме. Знаем. Тези дето ни говорят по „независимите” медии, те ни и лъжат. Правим се, че си вярваме. Дори и избирателна активност маркираме. Понякога. Колкото да покажем, че още дишаме. Но си знаем взаимно. Те – че държат ключа на лъжата. Ние, че те с лъжата пак ще се възпроизведат. И всички чакаме предсмъртният гърч. И ние, постепенно и мъчително осъзнаваме, че тяхна България в която и ние живвем умира. И спасението й е в нас. Не в тях. Но някак хем го разбираме, хем очакваме някой друг да ни поведе. НО ... Това няма да стане. Докато не осъзнаем, че живеем в тяхна държава. И те, колкото и да не могат да я коландрят, ще си държат на статусите, на постовете, на властта докрай. И че ще разбиват всичко ново. С опит трупан в последните почти 70 години. Чуждата власт в нашата страна, която ще се съпротивява до нашето общо изчезване. И е направо ужасно безнадеждно. Подредени и кротки вървим към поредната хекатомба. Не че някой я иска, а тез дет ни облъчват ни водят бодро натам. И наглед изход няма. Няма? Как? Както тогава. Преди почти 200 години. Когато, за 60 години 1000 човека са направили от полузабравеното географско понятие България – Държава. Било е. Станало е. Може да стане и пак. Изпейте реквиема на тяхната страна и да се захващаме да правим България. Иво Димитров