Ребека Боева - за поезията и вдъхновението

Публикувана на: 14.03.2017 | 20:53

6520 прочитания

В рубриката ни "Написано от Вас" още един талант от общината ни, реши да сподели творчеството си с читателите на "Рудозем днес".

Ребека Боева е на 17 години и живее в село Войкова лъка. Учи в град Рудозем, СУ ,, Св. св. Крили и Методий,,.

"Когато бях на 13 години майка ми се разболя, през онези месеци се чувствах самотна и единственото ми успокоение бе писането. От тогава поезията стана моят живот." Това сподели Ребека, когато ни изпрати стиховете си.

А ето и някои от тях:

Писмо до рая

Хубаво ли е там мамо,

има ли сняг,

видя ли бог?

Милион въпроси искам да ти задам.

Но вместо тях

това писмо ще ти дам.

Мамо, имам за теб една молба

тя е да не ме забравяш никога.

Искам при нас да си дойдеш мамо,

искам да ме докоснеш, за да знам, че до мен,

да те чакам ли да се върнеш

или от рая ще ме прегърнеш?

Мамо, там има ли цветя?

Не вярвам да е мъгла,

а видя ли смъртта, как изглежда тя?

С черна перелина на гърба и нож в ръка или не я позна?

Мамо, не забравяй,

при нас си винаги

добре дошла!

Мамо

Нещо на небето свети,

светулчица дали това е

или просто духът на майка,

копнеежа да зърне за миг детето си.

Нещо от небето слиза,

нещо бяло и красиво,

мамо ти ли си това,

моля ти се мамо, моля те ела.

Но защо светлината си отива,

тъгата пак в мен нахлува,

защо от теб само спомен остана,

защо тъй млада си замина?

Чувам шепнеш нещо,

шепнеш думи две "ОБИЧАМ ТЕ".

Мамо дните без теб бавно отминават,

но всички нас като стомана ни каляват.

Гледам към небето

И гледам към небето и виждам твоята звезда.

Гледам и се питам къде си ти сега?

Къде е твоята прегръдка,

къде са твоите ръце?

Липсваш ми, майко,

липсва ми твоето нежно гласче...!

Липсва ми да ме наричаш твоето дете...

Защо отиде си от мен,

защо остави ме да се лутам в тъмнина..?

Аз зная, че превърна се в звезда,

която ме гледа от небето и закриля ме сега!

Отмъщението на самотника

Добре, скъпи,

Добре, ще мълча,

тихо и кротко ще се крия в ъгълчето на стаята

и ще плача без да те притеснявам.

Моято душа нека боли,

сърцето ми нека кърви.

Ти си царя, ти имаш значение.

Аз ще се науча да мълча,

ще се науча да роня сълзите си тайно!

Болката си ще скрия от света,

ще стискам зъби до край

и нека той дойде по- рано.

Нека болката ме погуби,

нека умра млада като майка си,

нека живея нейния живот,

за да ме оценят хората любими.

Нека плачат над гроба ми,

нека молят за въскресение,

нека болката изгаря душите им.

Дано само баба се спаси от огъня на загубата,

всеки друг заслужава да изгори!

За теб

Честит да бъде твоят рай,

не е празник настъпилият ад.

Честит да бъде този ден за теб,

за мен е болка, нелечима.

Четири години от мене си далеч,

душата в рая, плътта в пръстта.

Далеч си и боли ме,

очи от рая гледат ме, нали?

Успокоявам се с мисъл за теб,

а раните кървят, душа крещи!

Успокоение в рая си нали?

Душа крещи, сърце боли!!!

Етикети:

стихове

Ребека Боева