Размисли за 10-ти ноември, или дойде ли наистина свободата

Днес отбелязваме 25 години от падането на Комунизма. Дали датата 10 ноември е повод за радост, или за тъга? На този въпрос се опитахме да намерим отговор днес. Потърсихме мнение  както от възрастни, така и от млади жители на общината, от обществени личности и обикновени хора. Ето и отговорите, които получихме:

1 .  „10-ти ноември 1989 година е дата на надеждата за по-добро бъдеще, в което човекът да има свободата да избира и осмисля живота си сам. Тъй като комунистическият режим унищожи религиозните ценности, то падането му на 10 ноември, е повод за радост!“- мнение на мъж на средна възраст.

2. „Тъй като сме живели по време на режима и след него, трябва да се радваме, че онова време е отминало. Доводите са повече- сега имаме свободата да живеем, където пожелаем, да пътуваме навсякъде и имаме свободата да изразяваме мнение.“-мнение на мъж на средна възраст

3. „Реално 25 години след падането на комунизма, хората не могат да оценят последиците. Вземайки предвид,  носталгията по загубената сигурност, виждаме сякаш изчезващо знание за тъмните му страни, подхранващо се от стари и нови митове. Хората изглежда забравят, какво е да нямаш частна собственост, свободата да се движиш свободно или дори да говориш без страх. За мен, лично няма две мнения относно падането на режима - като дете на свободна, демократична държава, бих избрала да живея в нея всеки път.“- мнение на студентка по Политология.

Толкова, уважаеми читатели! Оказа се, че получаването на отговор на този въпрос се оказва истинска „борба с вятърни мелници“. Благодарим  на тези, които се отзоваха и изразиха мнение. За съжаление голяма част от потърсените от нас не пожелаха да го направят- някои колебливо отказаха, други го правеха без колебание. Някои се страхуваха, други просто не желаеха да ги занимават с подобни въпроси.

В крайна сметка, за да направим извод от всичко това, ще си позволим да се позовем на казаното от  Даниела Горчева, в интервю за frognews.bg  днес. Категорично споделяме мнението й, че 25-годишнината от падането на Комунизма е най-вече повод за размисъл. Наистина трябва да помислим сериозно върху това „Какво не бе свършено, защо не бе свършено и какво следва да се прави оттук-нататък, за да се превърнем в една прилична европейска държава с истинска, а не с фасадна демокрация“ .

Ще се радваме поне в коментарите на статията да бъдат изразени още гледни точки …