Преди и сега

„Интересен, просто ключов бе разговорът ми с помашкия мюфтия Чавдар Илиев (първи между първите накаран за пример да приеме това си българско име). Той се състоя през лятото на 1978 година в село Забърдо, Смолянско. Ето част от него: Аз: Как става избирането (или назначаването) на мюфтия? Той:  Това го прави главното мюфтийство, което е това, което при християните – българи, е Светия синод. Аз: Как падна изборът върху вас? Той: Главното мюфтийство проявява своя избирателна система. И на тези основания се спря на мен. Аз: Коя институция в България контролира главното мюфтийство? Той: Тази, която контролира и Светия синод. Това е министерството на външните работи и вероизповеданията. Аз: Министерството меси ли се в избора? Той: Да! Аз: Кой е посочил вас на министерството за мюфтия? Той: Окръжния комитет на Комунистическата партия и то лично първият секретар Димитър Димитров. Аз: Той познава ли ви отпреди? Той: Много добре! Цялата моя дейност той я следеше и тъй като бе доволен от мен, затова ме посочи и за мюфтия. Аз: На конй ви посочи? Той: На министерството, но преди това бе съгласувал въпроса с Централния комитет на Партията. Аз: Така се става и прокурор, и съдия – с посочване и одобрение от партийните ръководства. А след това прокурори и съдии стават проводници  на партийна политика. Затова може ли да се счита, че и вие сте „прокурор” и „съдия” за българомохамеданите? Той: Може, разбира се. Най-добрият „прокурор” и най-добрият „съдия”, а това ще рече най-най добрият проводник на партийната политика съм аз. Аз: При това положение каква беше ролята ви при провеждането на „Възродителния процес”? Той: Каквато ми отредена от Окръжния комитет на Партията и лично от Другаря Димитър Димитров. Аз: И какво направихте вие конкретно? Той: Пръв си смених името. Тогава именно станах такъв, какъвто сега се назовавам. Аз: Освен, че сте си сменили името, друго нещо направихте ли? Той: Кандърдисвах хората да си сменят имената, за да не става това с насилия. Говорех им, че някога ние – помаците, сме били българи, които насила са били помохамеданчени. И че сега никой не иска да си сменя вярата, а само това да си станат пак българи. Ето такива работи. Аз: Колко време продължи тази ваша агитационна работа? Той: Имаше време за всичко: да посетя всяка къща и да поговоря с всеки поотделно. Аз: И хората как приемаха всичко това? Той: Мълчаха и кротуваха. Знаеха те, че е безсмислено да се съпротивляваш. Аз: Откъде знаеха? Той: Ами казах им, че Турция няма да ги защити, затова... Аз: А бяхте ли убеден в това, което вършите? Той: Не! Но това за властта нямаше никакво значение. Аз: И какво се получи? Той: Ето това, което виждате: и преди това хората ги смятахме за българи, които са мохамедани, както и сега. Но сега са с български имена, а не с чужди, т.е. с мохамедански. Значи работата беше само и единствено заради ...имената! Аз: Не виждате ли нещо ненормално в това мохамеданин с немохамеданско име? Какво ще кажете, ако чуете, че християнин се нарича Мохамед? Той: Явно не е нормално, но щом така са го решили горе .....! Аз: Има ли промяна в поведението на хората след „Възродителния процес”? Той: Има, и то голяма.  Опразниха джамиите, сякаш за да не ги сквернят с християнските и други имена. Аз: Вие на какъв език служите в джамиите? Той: На български тъй като вярващите не знаят друг език. Но където трябва молитвата върви на арабски, на какъвто е написан Корана. Аз: А разбирате ли го този арабски? Той: Аз го разбирам, но хората са научили тези фрази наизуст. Аз: Сега чувствате ли се неудобно сред вярващите? Той: Има си хас да не се чувствам! Тежи ми като воденичен камък този „Възродителен процес”. Аз: Вие отивате в Турция за срещи с тамошните мохамедански ръководители. Питат ли ви защо сте направили така? Той: Питат ме, но повечето знаят защо е станало. Аз: И какво знаят? Той: За да предизвикаме Трция да изтегли част от огромната си армия по турско-съветската си граница и да я дислоцира на българо-турската. Така щяло да олекне на Съветския съюз. Аз: И сега предислоцирана ли е турската армия? Той: Не е. Аз: На какво го отдавате? Той: Че или не считат българомохамеданите за свои, та да се застъпят за тях, или не е достатъчно това „явление”: смяната на имената на помаците. Аз: И какво смятате, че България ще предприеме за да усили „Явлението”, наричано „Възродителния процес”, та да активизира Турция, за да отлее войски от съветско-турската граница? Той: Нищо друго, освен да разшири „Възродителния процес” срещу турците. Аз: А усещате ли да се подготвя нещо такова? В смисъл, и турците у нас да бъдат побългарени? Той: Аз нямам информация за такова нещо, но и ако това стане ще е голямо излагане. Турците да направиш българи! Аз: А вие в какви отношения сте с турците в България? Той: В никакви. Само гдето Главното мюфтийство в София ни свързва. И когато ме викат там на съвещание, с другите мюфтии турци, се гледаме  като котараци. Те гледат на мен като на предател спрямо вярата. Е, има и такива, които ми влизат в положението, какъвто е главния мюфтия Топчиев и само се вайка  - да не дойде огъня и до тяхната черга! Аз: Желаете ли това да стане? Той: Желая го дотолкова, доколкото да са по-снизходителни към мен. Иначе резилът ще бъде голям за България. Кой знае защо обаче ми се струва, че Тодор Живков и на такова нещо ще се реши, щом Москва го поиска.” Откъс от книгата на Петър Япов – „ПОМАЦИТЕ” Коментарите и сравненията с днешното положение относно мюфтийство, партии, правителство, народ оставям на вас.