Пословичната пасивност на родопчанина

Родопчанинът е човек- свит по природа... Макар че живее в настоящето, той владее езика на отминалия живот и строго спазва патриархалните предписания.  Светът, в който живее, е изтъкан от невидимите нишки на неписаните родови закони и демонстриращ сериозно възпитание. Родопчанинът живее скромно, тихо и не изповядва житейската философия "не е важно аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле." Отзивчив, състрадателен, жертвоготовен, понасящ тежестите на новото време- все характеристики на трудолюбивия родопчанин. И точно там идва проблемът! В понасянето, в търпението, в отлагането. Родопчанинът е пасивна натура. Рядко изразява мислите си, и дори когато го прави, не е до край. Това е човек, който не иска да притеснява околните и вместо да сподели грижите си, гледа да ги потисне. Отхвърлянето на възможността да признаеш проблема си, довежда до сериозни по-нататъшни кризи. Имам чувството, че макар да живеем в 21 век, в Родопите сякаш времето е спряло. Пример: Прибягването към психологичната помощ при продължителното потискане на определен проблем се гледа като на нещо нередно. Все още малко хора биха го оценили като умен ход, повечето гледат с насмешка.

Търпението определено не влиза в графата на добродетелите. Вдига се цената на тока, вдигат се данъците, вдигат се такси- цяла България протестира, а в малките родопски селища хората си живеят по стария начин. Вместо да излезе да изкаже гражданска позиция, родопчанинът търси начин да изкара повече пари, работи двойно повече, за да покрие по-високите разходи. И най-лошото- той мълчи, търпи и не споделя емоции и чувства. Не товари хората около себе си с лични проблеми. А всички знаем, че именно споделянето е ключът към освобождаване на натрупаната негативна енергия. А да не говорим, че самото осъзнаване на проблема е първата крачка към преодоляването му...

...Не бива да забравяме, че пасивността на обикновените граждани е най-удобна за управляващите...