Пазителите на книжното наследство в Чепинци

Втората по-големина библиотека в България за ориенталска литература се съхранява в с. Чепинци, Смолянско. В местната библиотека, която се намира в красивата джамия на селото, има над 800 печатни издания и книги на арабски и персийски език по философия, астрономия, ислямско право и риторика. Там се съхраняват и 350 тома ръкописна литература – арабска калиграфия с поезия, история, етика. „След построяването на джамията през 1999 г. в селото възникна идеята да се направи и библиотека от книгите, съхранявани от нашите родители и деди. Целта бе книгите, които са дали тласък на нашите предци, да бъдат съхранени и за идните поколения. Сформира се една група от около седем души, които обиколиха целия Смолянски регион и събраха значително количество литература. След това няколко души изкараха курс в Националната библиотека в София, за да могат да подредят библиотеката”, заявява Хайри Брахимбашев, бивш кмет и един от радетелите за сформирането на уникалната библиотека.
Необходими са средства, за да може да направим така, че да има по-добри условия за съхранението на книгите. За целта ръководството има идея да бъде изграден културен център с лаборатория, читалня и всички условия по изискванията за библиотеките”, споделя Брахимбашев.

Уникален „Златен Коран” от 14-и век

В библиотеката могат да се видят учебници по география на османски, печатани в шуменската печатница „Теракки”. Уникален Коран е сред ценните придобивки на средището. Според учени от БАН той е от 14-и век. Изписан е върху оризова хартия, а думите „Аллах” и тези, които са свързани с единобожието, са с позлатени букви. Това е и основанието местните да наричат свещената книга „Златен Коран”. Позлатени са „спирките”, които са краят на всяко знамение, както и информационните знаци около редовете. Дарител е човек от село Яновска, който го е открил в зида на една стара постройка. По начина на изписване на калиграфията се смята, че ръкописът е дело на Самаркандската школа. След като е намерен, някои от липсващите му страници, както и корицата му, са възстановени от учени в София. Въпреки това десет страници за напълно загубени. Сега на дървената корица със златист цвят е изписано на български и арабски „Свещен Коран”.
Освен стари книги, доброволците в Чепинци успели да съберат от местното население над 3 хиляди единици лични, семейни и административни документи.
Сред тях се откроява полица от Банк Империал Отомани от 1877 г. За местния културен и икономически живот свидетелстват различни обществени документи като свидетелства за раждане от 1944 г., „позволително” за венчаване от 1940 г., осигурителна книжка от 1934 г., обява на мюсюлманско духовно училище в село Райково и др.
Друг Коран пък може да се окаже доста по-стар от „Златния”, ако му бъдат направени пълни изследвания. Той също е ръкопис, има и корици, липсват му само златните букви, но за сметка на това по външните белези и структуриране на надписа има основание да се смята, че е на възраст над 6 века, твърдят специалисти.
Сред находките се срещат и няколко джобни Корана, някои от които не са датирани. Едни от най-старите книжни издания в библиотеката са от 17-и век. Сред тях се отличават „Дурру Мекнун” (1620 г.) нa Мухийддин Араби, „Талим вел Мутааллим”(1674 г.) и “Кензул Мунир”(1650 г.).

Голяма част от изданията са каталогизирани

В края на миналата година дългогодишните очаквания на чепинци за подредба на литературата се увенчали с частичен успех, след като в селото пристигнал шефът на Отдел “Религиозна литература” при Дианета в Турция Абдуррахман Акбаш.
За 6-дневния си престой специалистът по арабска и османска литература успял да систематизира и каталогизира голяма част от книгите.
“Успях да изследвам около хиляда издания, многото от които са с износени страници, поради дългогодишното им съхранение в неподходящи условия в различни частни лица”, споделя Акбаш в уводната статия на каталога.
Произведенията, голяма част от които липсват, и малките молитвени книги не са записани в регистъра.
За да бъде улеснено търсенето, е изготвен и дигитален вариант на систематизираните книги.
“Ръкописните книги, които са част от културното наследство, трябва да бъдат прегледани от специалисти по реставрирането и тези, които са износени – да бъдат възстановени”, препоръчва Акбаш.
Той изразява задоволство от начина на съхранение на старите книги в библиотеката на джамията в Чепинци, както и от усилията на местната управа за това. “Когато се хвърли поглед върху творбите, ще се види, че навремето районът е бил културен център. За това свидетелства и фактът, че някои книги, само няколко месеца след издаването им в Истанбул, вече са били в ръцете на тукашното население”, твърди Абдуррахман Акбаш.
Има и книги, които са с бележка от дарителя с изричното условие да не се продават. Такова е изданието по фъкъх, дарено от Хилми Мехмедов през 1993 година. В бележката, поставена в края на книгата, той посочва, че ръкописът е наследен от баща му, който го е изготвил по време на следването си в Кавала в периода 1937-1942 година.
В една от брошурите в библиотеката се чете следното: „Където някъде има стара книга, там има и изгубен живот, който трябва да се преоткрие.” Може би в духа на това послание е дейността на местните хора, които пазят книжното наследство като зеницата на очите си.