От ислямофобия към българофобия. Процесът на дезинтеграция

Публикувана на: 12.10.2011 | 02:55

1883 прочитания

Все по-интензивно в общественото пространство се коментират тези като "уахабизъм", "ислямизъм", ДАНС, българофобия, турцизация и т.н. Това са част от ключовите думи, съпътстващи един много дълъг и сложен процес на дезинтеграция на различните в България. От началото на демокрацията се засили процесът, касаещ увеличаването на студентите, желаещи да получат духовно образование в ислямските страни и най-вече Йордания и Суадитска Арабия. В последните години кадрите, които се прибраха в България придобили духовно образование в тези страни се увеличи многократно. Нека първо да опишем част от основните фактори, които са причина днес да говорим за "ислямизъм", "уахабизъм", "фундаментализъм" в България:

Ще започна от първите процеси, които се наблюдаваха след пристигането в България на първите новоизучили се от Арабските страни. Всички си спомнят за раздорите, които се породиха от сблъсъка на "традиционния" ислям с този, който ни предствиха студентите завършили в Арабските страни - всъщност това е ортодоксалния ислям (това, което сочи и изследването на доц. Евгения Иванова). Проблемът и разногласията в мюсюлманската общност се породиха от това, че "старите" и "новите" ходжи не се разбраха за това как да се изпълняват обредите - дали както традицята (наследена от Османското присъствие) повелява или по начинът по който "новите ходжи" ни учеха (ортодоксалния ислям). Именно тези неразбирателства в мюсюлманската общност, (които понастоящем започнаха да утихват, заместени от друго говорене) бяха причината "новите ходжи" дошли от Арабските страни да станат обект на подозрение. А този процес като цяло бе белязан от раздори и разделения в мюсюлманската общност.
Паралено с това и политическите порцеси в страната ни не стихваха, като по-голямата част от мюсюлманите в България предпочитаха ДПС за техен политически предтсваител. И точно тук се разви и второто взаимодействие между "новите ходжи" и представителите на традиционния ислям, които бяха и понастоящем се свързват с Турция, така както и ДПС.
Третият фактор е Мюсюлманското вероизповедание и процесите в него (визирайки главно съдебните битки с отломката от тоталитаризма Недим Генджев, както и политизирането на институциата от различни партии, предимно ДПС, с цел печелене симпатиите на мюсюлманската общност по време на избори
Следва да споменем и световните процеси, които неимоверно изиграха сериозна роля за това, понастоящем хората живеещи в България да гледат с недоверие към "новите ходжи" или онези, които получиха духовно образование в Арабските страни. Визирам теророристичните атаки, (като искам да подчертая, че за мен е грешка те да бъдат приписвани само на представителството на исляма, тъй като статстиката сочи друго, а и лично аз смятам, че убиец на невинни хора не може да се числи към която и да е религия). Факт е, че интензивното обществено говорене по посока "ислямизъм", "фундаментализъм" и т.н. е породено именно от редицата терористични актове в световен мащаб.
Друг фактор, касаещ процеса, който ще се опитам да анализирам са и акциите на ДАНС, касаещи изземането на забранена литература (не мисля, че това е правилната дума, но не знам коя би била правилна, имайки предвид, че по закон такава литература няма). Тези акции бяха една от основните причини българската общественост да впери зорко неодобрителния си поглед към "проводнициет на уахабизма" (използвам тези думи, тъй като те са едни от най-разпространените в медийното и общественото пространство) - това са онези, наречени още "фундаменталисти", "ислямисти" и т.н.
Важна е и ролята, която е изиграл "Възродителния" процес и страха, който е оставил при мюсюлманското население. Това е един групов комплекс, който години наред е причина за съпътстващите лоши чувства и недоверие на българите мюсюлмани спрямо преобладаващото християнско население на страната ни.
Друг фактор също е и медийното говорене. То е основният проводник на анти-ислямското говорене.

Какво се случва днес. Процес на дезинтеграция, капсулиране на мюсюлманската общност (това сочи изследване на мюсюлманската общност от доц. Евгения Иванова) породен именно от взаимодействието на тези фактори в различни етапи и интервали от време. Няколко години след "Възродителния" процес идва прословутата 89г., когато мюсюлманите в България се надигат на протест за смяната на имената, който бележи падането на тоталитарния режим. Именно по това време започва и друг политически процес, който носи каузата на "Движението за права и свободи" - формацията, която да защитава прават и свободите на мюсюлманите в България и да спомогне за интегрирането на общността. Не след дълго млади мюсюлмани проявяват интерес към завършването на духовно образование в Арабските страни и така започва и този процес, който бележи и появата на "новите ходжи", завършили в Арабските страни. И в този ред на мисли стигаме и до Мюсюлманското вероизповедание, което се оттърсва от опорочения модел на управление бележил вероизповеданието по времето на комунизма начело с Недим Генджев. Тук започва и преплитането на всички тези процеси.

По това време вече общественото недоволство и недоверието към политическите партии в Българяи е в степен, която да изиска нуждата от нов подход на политиците спрамо обществеността, който при ДПС се изразява в политизиране на вероизповеданието и етническо и религиозно заиграване. Това носи нова енергия, която да задвижи масите по посока ДПС. За тази цел Главно мюфтийство е ангажирано с поредица политически мероприятия, които дискредитират инстититуциата. Именно в тези мероптиятия и в тази съвместна политика на ДПС и мюфтийството са въвлечени и част от "новите ходжи", които развиват тезата, че ДПС е партията, която дава възможности на мюсюлманите в политическия, икономическия, обществения живот. Наред с това обаче тече и друг процес - сблъсък между "старите" и "новите" ходжи, който пък от своя страна бележи вътрешните раздори и разделения в общността. В тези раздори пък Недим Генджев намира нова възможност за овладяване на институциата на Мюсюлманското вероизповедание, обвинявайки "новите ходжи", че са проводници на "уахабизъм", (който бива тълкуван като синоним на "ислямизъм", фундаментализъ" (понятия, които всъщност все още на са намерили истинското си значение, но се ползват в един по-различен, манипулативен контекст в медийното и обществено говорене). Ето как стигаме до момента, в който се намесват и бившите (може би и настоящи) колеги от ДС на Недим Генджев, визирайки показните акции на ДАНС (оприличавам действията на ДАНС с теиз на едновремешните на ДС, имайки предвид липсата на адекватен анализ на ситуацията, който пък диктува неадекватното (или може би целенасочено, с конкретна цел) поведение на ДАНС). Всички коментират акциите на ДАНС, касаещи забранена литература в контекста на "уахабизма", "ислямизма", "фундаментализма".

Имайки предвид задкулисните взаимоотношения между цитираните до момнента фактори, дотук проличава следния модел на поведение - Върхушката на ДПС, изградена от бивши агенти на ДС, използвайки влиянието на Главно мюфтийство както и на доверието, с което вече се ползват "новите ходжи", инициира поредица от акции на ДАНС (това сочи взаимовръзката ДАНС - ДС), които постигат следния ефект: 1. Капсулират мюсюлманската общност, развивайки тезата на страха (наследения комплекс от "Възродителния" процес) бива насочена да търси защита на правата и свободите си от ДПС, която теза бива развита от предстваители на мюфтийството, посредством онези от "новите ходжи", които са съпричастни към ДПС и обязденото от него мюфтийство.

2. Друга част от "новите ходжи" биват обект на преследване, тъй като не се съгласяват с водената политика от ДПС и мюфтийството. Дейността им е заличена, като те се превръщат в обект на общественото и медийно говорене по посока "уахабизъм" "фундаментализъм" и т.н. заради дейността, която развиват съвместно някои арабски фондации (ОИРК и др.) 3. Медийното отразяване на тези акции (затова и показни) предизвиква общественото недоволсто/подозрение спрямо "новите ходжи" и популяризира тезите на "ислямизма", "фундаментализма". Това провокира още по- негативното отношение към мюсюлманското малцинство в България. 4. Последните процеси в Главно мюфтийство (Мустафа Хаджи / Недим Генджев) нагнетиха недоволството на мюсюлманската общност с цел по-висока избирателна активност ("Възродителния" процс е в ход" - бе един от лозунгите н апротестите). 5. Вътрешни противоречия в мюсюлманската общност

Трябва да си дадем сметка, че именно чрез тези процеси напоследък се популяризира говоренето спрямо мюсюлмаската общност в България. В медиите се говореше за "фундаментализъм", "уахабизъм", който бе дошъл от Арабския свят и предизвика бурни процеси на разделение в мюсюлмаската общност - "стари" ходжи срещу "нови" ходжи (което няма как да не прави впечатление и на останалите ни съграждани в България). Монополизирането на този процес от ДПС позредством мюфтийството, пък породи още по-голямо недоволство както от мюсюлмани, така и от немюсюлмани, имайки предвид етническото и религиозно заиграване. В карайна сметка това доведе до изграждането на негативния образ на мюсюлманите в България - политичски монопол - негативното лице на ДПС в България (оттам и негативното отношение - "Турците в Турция", "турцизация" и т.н.; нови (съмнителни) ходжи, проповядващи непопулярни за България религиозни течения (за нзапознатите ортодоксалния ислям бива тълкуван като ислямизъм, фундаментализъм).

Ето защо изграждането на този негативен образ предизвиква и провокира и ислямофобските настроения - те са такива поради неинформираност и неразбиране на религията и ситуацията, които пък от своя страна провокират капсуловането и негативното отношение и на мюсюлманската общнос спрямо останалите граждани в България.

По този начин мюсюлманската общност е насочена в един политически и обществен вакуум, който вече е изключително лесен за овладяване от ДПС. Капсуловането и страхът водят до инстинктивното отричане на "различния" и търсенето на протекция от "свои". Този процес все по силно се изразява и експонира (в зависимост от ситуацията и целите) като българофобия. Това е и причината често да не срещаме разбиране у немюсюлманите в България, говерейки за процесите в общността и в частност използването и непознаването на понятия като "уахабизъм", "излямизъм", "фундаментализъм" и т.н. Както и обратното - капсулирането на общността, осъждайки останилите като "хрисияни", "кавури (гяури)" и т.н. (което засислва капсулирането, дзинтеграцията).

За жалост проблемът понастоящем е, че в България се води плитика на дезинтеграция, тази която е угодна на политческо-олигархичната върхушка (разделяй и владей). Политизирането на мюсюлманското вероизповедание, етническотои религиозно заираване са причина за засилването на ислямофобските и българофобските настроения (които се ускоряват и от огледални фактори, напр. ПП АТАКА).

Ето защо е необходимо деполитизиране на Мюсюлманското вероизповедание. То ще скъса зависимостта между ДПС и религиозните водачи, което ще постави "новите ходжи" в един нов контекст на общественото говорене. Влиянието на ДПС ще се намали, което ще наложи нуждата от провежаднето на реални адкватни политики, които ще предразполжат към социален, икономически, политически прогрес - ще стартират процеса на реална интеграция.

................

"нови ходжи" (проводници на "уахабизъм" - теза, която се дискутира в медийното и обществено говорене) - завършили в Арабския свят (проводници на ортодоксалния ислям според доц. Евгения Иванова)

"стари ходжи" - онези, които отстояват религиозните традиции, наследени от Османската империя и които са характерни за религиозните обреди в станите, където е имало Османско присъствие

Хайри Лошев

Етикети: