Опровержение по повод изказване на Румен Пехливанов

Обществените поръчки, като един от най-ефективните методи за осъществяване на стопанска дейност от фирмите и частните лица е строго регламентирана в Закона за обществените поръчки/ЗОП/ и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/. Основните положения – цел и принципи; обекти и субекти на обществените поръчки и видове процедури са уредени в Част Първа – Общи правила на ЗОП. И тъй като в общественото пространство непрекъснато се спекулира с „твърденията”, че „възложителите” по чл.7 от ЗОП, най-вече органите на държавната власт, респ. общините при възлагането на определена обществена поръчка имат „предпочитания”, към определен, или определени участници /най-вече така наречените външни фирми/ в конкретни обществени поръчки, би следвало да се има предвид следното: В чл.2 от ЗОП законодателят е приел, че „.......обществените поръчки се възлагат, в съответствие със следните принципи:” 1./публичност и прозрачност; 2./свободна и лоялна конкуренция  и 3./равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Първия принцип е важна гаранция за законосъобразното възлагане, за функционирането на останалите принципи, както и за осъществяване на обществен контрол върху процедурите. Втория принцип има основно значение с оглед постигане на целите на ЗОП – чл.1 –„.....осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетни средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение”. И третия принцип по който най-много се спори, с оглед участие на така наречените „местни фирми” в процедурите за обществени поръчки и евентуално техния избор за изпълнители е: „Равнопостовеност и недопускане на дискриминация”. Конституционна основа на този принцип са привилата на чл.6 и чл.19 от Конституцията на РБългария. В първото е установен принципът на равенство на всички пред закона, а във второто – изискването законът да гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви условия за стопанска дейност. Тази идея е заложена и в правото на ЕС, с еднакво третиране на кандидатите и участниците в процедурите за обществени поръчки – физически и юридически лица, както и участниците от чужда държава-член на ЕС. Гаранция за равнопоставеността на кандидатите и участниците е изискването възложителите да обявят предварително обективни и недискримиционни критерии за оценка на офертите, което важи и по отношение на изискванията за подбор на кандидатите – чл.75, ал. ЗОП /например/. И изхождайки от горното, а и от разпоредбите на чл.25, ал.5, чл.50, ал.3, чл.51 от ЗОП възложителят е длъжен при обявяване на процедура за обществена поръчка да се съобрази, както с основните принципи залегнали в закона, за които стана дума по-горе, така и с особените изисквания към участниците в процедурата, които законодателят е дал подробно в закона. Де факто много местни фирми, не разполагайки с необходимия финансов и технически потенциал искат да бъда допускани до разглеждане на офертите им, а също така и да бъдат класирани на първо място за изпълнение на конкретния обект. Възложителят при всички положения ще следва да се съобрази с разпоредбите на чл.47-51 от ЗОП, които разпоредби определят критериите за допустимост на офертите. Той е длъжен да се съобрази и със срокове за изпълнение, качество на изпълнение, гаранционни срокове, цени и т.н., което в крайна  сметка гарантира основната цел на закона, изведен в чл.1 от ЗОП – „осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетни средства”. Не разполагайки с необходимия финансов и технически потенциял, местни физически и юридически лица биха могли и трябва задължително да използват възможностите които законодателят им е дал в разпоребата на чл.51а от ЗОП – „използване ресурсите на други физически и юридически лица”, респ. създаване на обединения, сдружения и т.н., само за тази поръчка, или изобщо за в бъдеще. Но това за съжаление се използва в много ограничени случаи. И на последно място, при залагане на дискриминационни изисквания от възложителя, респ. спрямо местни физически и юридически лица, законодателят дава възможност на всеки участник, още във фаза обявление за откриване на обществена поръчка да атакува обявлението по реда на чл.120 и сл. от ЗОП, първоначално пред Комисията за защита на конкуренцията, а впоследствие и пред Върховния административен съд. Това обстоятелство е абсолютна гаранция за спазване върховенството на закона. Адв. В.Родопски Гр.Смолян 14.10.2011 г.