Никой политик да не говори от мое име!

Повод за думите ми днес е шумотевицата около бюджета и пенсионната система, като капката, която преля от чашата беше това, което пишеше в сайта на Меглена Кунева и по конкретно, че тя била гласa на хората. Ако бяха изписани имената на хората нямаше да обърна внимание дори, но написано по този начин, останах с впечатлението, че и аз влизам в това число, та искам да заявя, че това, което казва Кунева не е моя глас. Писна ми, политици да говорят от мое име, а всъщност не си спомням някой да ме е питал нещо, а постоянно някой говори от мое име. Това което аз говоря,  това което чувам да говорят моите приятели, това което чувам да говорят съседите и съгражданите ми по раздумки и кафенета се различава съществено от това, което говорят политиците. Плановете на хората са много различни от плановете на политиците. Хората искат едно, а политиците правят съвсем друго. И понеже вече стана дума за Кунева ще  кажа само, че това, което казвам не е насочено само към нея, а към  всички политици.  Ще  напомня само няколко момента от това, което говореха хората, а тя мълчеше, като член на правителството на един човек, който излъга цял един народ. Народа питаше, защо се спряха инфраструкторни обекти за стотици милиони вече похарчени и не се довършиха, а се започнаха нови обекти, от които се даваха милиони за комисионни, Кунева мълчеше.   Народа питаше, какво стана с обещанието, вече течеше 900-ния ден, Кунева мълчеше. Народа питаше,  защо не можем да си оправим още собственноста върху земите и горите, а на царя уж по погрешка му ги връщат по два - три пъти, Кунева мълчеше. Народа питаше, защо парите от еврофондовете не стигат до трудещите се, а само мафиоти ги ползват, Кунева пак мълчеше. Народа пита, защо седеммилионна България се управлява от стотици хиляди административни служители, а един дванадесет милионен град се управлява от пет хиляди служитела, Еврокомисар № 1 нищо не казва. Народа пита, защо служителите в МВР са повече от здравните работници и лекарите, Кунева и всички останали политици мълчат. Народа пита, защо паричната маса в банките се увеличава, а народа обеднява, всички мушмуроци, наричащи себе си политици мълчат и още по-лошо, лъжат ни и казват, че производителността на труда ни била ниска.  Хората задават още много много въпроси, но политиците или мълчат или ни лъжат. В тази връзка искам да поясня, че народа никой не го пита за нищо, политиците там горе са ни забравили, те повечето от тях дори не си спомнят, как са се озовали там.  Страхувам се обаче и от това, че ние също сме забравили защо сме ги пратили тия политици там в управлението. Удивително е това, че с една и съща лъжа ни финтират вече няколко пъти. Само палячовците се сменят горе и плямпат едно и също. Не съм чул до сега политик да каже, че не може да се справи със поставената му задача, което е знак, че или умишлено ни тормозят или най безцеремонно ни лъжат. Днешните управници не сме ги пращали там, за да ни вдигат пенсионната възраст, ако те не могат да направят бюджета без да пипат пенсионната възраст защо не се оттеглят, може да има такива дето да променят друго и да се справят. Защо предишните мълчат по този въпрос, ако е трябвало да се икономисват пари за пенсионния фонд от места, където е имало тогава пари  защо са ги похарчили и не са обезпечили фонда. Затова за пореден път ще кажа: всички политици са виновни за положението ни днес, за това, че няма справедливост. Решението едва ли е в постоянната им смяна,  трябва да се търси отговорност и да се плаща за некомпетентното решение. Един шофьор като потроши автомобила си сам плаща щетите, а до сега не съм чул политик да е плащал за грешното решение, камоли за нарочните грешки. Отговорност от политик се търси с присъствие на работното му място, да бъде накаран да трепери от срам. Говорят ни за разни опасности от тероризъм и други подобни глупости. Политици и служители от МВР контролират пазара на наркотици, контрабандата, а това са все терористични дейности. Кой да ги контролира тях. Такива неща говори и  пита моят глас, а не  Кунева и всички останали политици, които си въобразяват, че са гласа на хората. Хайри Милезимов