Николай Бояджиев по казуса с назначенията на социалните асистенти: На инат, като на инат!

Какво се случва с проблема, свързан със социалните асистенти? Има ли някакво развитие?

На инат, като на инат! Всеки ще се съгласи, че това е програма, която цели да намали натиска на съдбата върху тези хора.

В крайна сметка вече много хора заявиха ясно, че има проблем с назначенията. Наистина това, което го говорехме, е така. Въпросът е до къде стигна общината в разрешаването на проблема?

До никъде! Отидохме на тази среща, която беше определена, и изразихме своето недоумение, че в края на краищата се решават проблемите на братовчеди и на близки политически съратници им се търси работа. В момента точно за това става въпрос. А не се решават въпросите на болните. И тъй като всичко е объркано, подходът е изключително неправилен - тези 50 човека, които подлежат на помощ, т.е. тези, които ползват услугата и тези 25, които са асистентите, значи общо 75 човека... И един човек не може да каже, че всичко това, което се случва, е правилно и че начинът, по който се случва, е правилно формулиран и правилно поставен.

 Тази програма не е първата. Примерно в предишните мандати също е имало такива програми. Когато аз бях кмет по същото време мисля, че два или три пъти ние реализирахме тази програма. Някой да е чул подобни скандали?

Ето защо е сбъркана цялата работа. Първо излизат имената на асистентите, то е объркано всичко, просто първо трябваше да се изберат хората, които ползват услугите. И в зависимост от тяхното желание, в зависимост от всичко това, което в момента ги удовлетворява в най-голяма степен и им създава комфорт... Направи го така! Защо трябва да създаваш напрежение?

Все още няма предприети стъпки от общината?

Не, не, на инат се кара. И от тук нататък всички контролни органи ще бъдат уведомени. В момента се подготвят тези неща. От там нататък- „каквото почукало, такова се обадило”.

Не може 20 човека да отидат пред вратата, да обясняват, да търсят помощ и разбиране и с някакво пренебрежение, защото там някой рибнически философ от Горна Рибница решил, че това е правилното, без да се съобразява и да се вслушва в желанията и необходимостта, в нуждите на тези хора, да казва: не, това аз съм решил.
Във всеки случай той не е дядо Господ и ще се помъчим да му подскажем, че това е така. Не, всъщност ние му подсказахме, сега мислим да му докажем. Ще стигнем, ако трябва, на Луната, за да докажем правотата си, защото смятам, че истината е на наша страна.