Николай Бояджиев: В Рудозем няма място за тоталитарни паметници и тоталитарно мислене

Паметникът на Г. Димитров в Рудозем е поставен тогава, когато в България е започнало да се говори за развито социалистическо общество, коментира кметът на общината. С решение и осигурени средства от градския народен съвет на Рудозем на 12 май 1969 г. е поставен паметника на Г. Димитров. В съзнанието и душите на всеки един от нас този паметник символизира различни неща – тези, които са имали вяра в идеята на социализма сигурно са мислили, че това е изключително важно събитие в духовния живот на Рудозем. Тези, които са ненавиждали комунизма, а те никак не са малко в Рудозем – са смятали, че това е поредния символ на тоталитаризма, поредния символ на комунизма – на всичко това, което е унищожило потенциала на България. В моето съзнание, тогава, когато взехме решение да го махнем – 91 г. – 92г. беше, че Г. Димитров е символ на една партия, която провали идеите, провали развитието на страната ни, действително беше символ на това, което милиони хора отричаха и продължават да отричат. Също така изключително важно е, че ние живеем в така-наречените смесени райони, където комунистическата партия осъществи Възродителния процес, чиито последици все още носим в душите си – моето поколение, поколението на нашите бащи и дядовци носят още следите на не толкова физическото, колкото духовното малтретиране на един цял народ, на едно цяло поколение. Сигурно Възродителния процес е донесъл и добри неща – една прослойка от лекари, учители и т.н., но в края на краищата какво пречеше на партията тогава да направи всичко това без да обижда хората с подмяна на имената. Ето защо 91г.  – 92г. аз премахнах този паметник като символ на тоталитаризма и 2007 г. – 2008 г. се наложи отново да махам един по-малък такъв, който отново символизираше същото тоталитарно мислене  -  еднопартийно, с един цвят – махането на сокола, който беше символ на ДПС. Този символ беше абсурден, тъй като долу под неговите крила имаше един текст, който в общи линии визираше усилията на едно поколение за създаването на един град. В края на краищата откъде накъде ДПС си приписва исторически факти и събития, за които няма как да имат претенции, че те са създали всичко това, което е направено тук в града, в който живеем. И тъй като винаги съм смятал и продължавам да смятам, че паметникът е символ на тоталитарното мислене с голяма любов и последователност паметника беше премахнат отново. Това е рецидив на всичкото онова комунистическо мислене, защото аз продължавам да смятам, че ДПС действително е най-нискоинтелигентната част на компартията, и това, което в момента става го доказва. В далечната 96г. – 97г. имаше един паметник, за който обаче не ни стигнаха усилията, където символът беше три лица – едното лице гледаше към джамията, другото към църквата, а третото към изгрева на слънцето и идеята беше обединение. Но липсата на средства тогава – ставаше въпрос за сума от порядъка на 150 – 160 хил. лева не позволи осъществяването на този проект. 93г. – 94г. от небезизвестният брат на Милчо Левиев  - проф. Йоан  Левиев имаше интерес към паметника на Г. Димитров, искаше да го оценят, като тогава стойността му бе оценена на 12 хил. долара и той трябваше да отиде и да украси градината на някой богаташ в Монако. Иначе в момента се готви място в музея на комунизма, като той ще бъде пренесен там. Ето защо в момента това, което става е един много ярък символ на реалната, истинската, окончателната промяна и изпъждането на тоталитарното мислене от нашата община, защото ДПС отново се опитват да го възродят. Рудозем днес