Николай Бояджиев: Работниците за изграждането на Смилян - Рудозем ще бъдат от общината

Започва работата по пътя Рудозем – Смилян. Каква е предисторията и какво ще ни донесе този път? Винаги съм смятал, че този път е изключително важен за развитието на общината и годините непосредствено сред първия ми мандат между 91 г. – 95г. беше време, в което се борихме изключително много този обект да влезе в поименния списък тогава на Главно управление на пътищата. Срещнахме много сериозна съпротива, защото връщайки се в историята, трябва да се кажат няколко неща: навремето при създаването на Горубсо, говорим за края на 50-те и началото на 60-те години, между Смилян и Рудозем е имало 8 автобуса, които са пътували. И в един момент смолянци разбират, че по естествен път това са две населени места, които са обречени да бъдат заедно и затова построяването на Кабелния завод, на Инструменталния завод не са случайни неща, като след това единствения автобус, който се е движил по този път е бил автобусът, който е карал работниците от Горубсо. Така тези 8 автобуса се редуцират, като остава само един. 1988 г. тогавашното ръководство на общината и местното партийно бюро решават, прокарвайки тръбите за Дупката (така се нарича едно от водохващанията, захранващи Рудозем) решават да прекарат този път – така, между другото. Стигат до Вълчански мост, тогава вкарват в общината три Камацута и започва много сериозна работа. Окръжният комитет на партията, обаче с извънредно заседание спира строежа. И това не е случайно - старите хора наричат пътя Рудозем – Смилян “прокълнатия път”. Включително и аз успях да се преборя първия мандат и до края на втория – 97 г. – 98 г. с усилията на Пътни строежи - Пловдив, направихме един участък, с идеята следващата година вече да имаме достатъчно сериозна годишна задача, с която да завършим пътя. И така, днес най-накрая, това вече е реалност. Прави се със средства по оперативните програми, където щом си казал “а” трябва да кажеш цялата азбука и да стигнеш до край. Няма назад, този път ще бъде реализиран. Надявам се, че без сътресение и в рамките на тези срокове, които са посочени – на 23 декември би трябвало да е готов пътя. Така вече ще имаме пътна връзка между Смилян и Рудозем, като по този начин тези два района ще се допълват. Това безспорно ще донесе огромен принос за развитието и на Смилян, и на Рудозем. Също не на последно място и факта, че община Рудозем става основен източник на работна ръка – административното ръководство имаме задължението и правото да подбираме екипи, с които ще подпомогнем усилията на главния изпълнител – включително с механици, строителни работници, охрани и т.н., което е един голям шанс за моите съграждани да намерят някаква трудова реализация именно там, на този обект. Говорейки за големи инфраструктурни проекти и отварянето на работни места, в средите на ДПС се коментират причините за неосъществяването на интегрирания проект за водния цикъл на общината на стойност 53 млн. лева. Бихте ли ни разяснили какво се случи и защо този проект все още не се е реализирал?  Попрочетох някои твърдения и си спомням една народна мъдрост, че на калпавия моряк, водораслите му пречат. Ще кажа няколко неща, които са факти – 2007 г., когато аз поех управлението на общината имаше играна процедура за довеждащ колектор Чепинци – Рудозем и включването в градския колектор. И една малка подробност – градския колектор не е доизграден, има два участъка, които липсват. Градския колектор започва от моста на ДСК, трябва да продължи до 6-та и оттам за Чепинци. За цялата канализационна система от Чепинци до 7-ма беше играна процедура – забележете – пълен инженеринг, което е отхвърлено от европейската практика, тъй като е предпоставка 100% за корупционни схеми, които ДПС бяха усвоили до перфектност. До края на същата 2007 г. спечелилият търга “Иса – 2000” трябваше да представи работен проект, като общата стойност на играната процедура е 12 млн. 2007 г. такъв проект не беше представен. След проведените многократни разговори и срещи до февруари – март 2008 г. такъв проект не беше представен и аз като кмет на общината имах не правото, а задължението да нулирам тази процедура, тъй като щях да нанеса щета на общината. Още повече, че големите приказки за това, че “Иса-2000” е гарант за това, че освен проектиране ще се намери и финансиране – нищо такова не се случи и няма как да се случи, тъй като те до момента не са представили работен проект. След което ние започнахме с една нова концепция – използването на капацитета на собствената пречиствателна станция и събирането на фекалните води на цялата община. За целта, аз лично 2 пъти бях в Германия, като идеята беше – защото ако следим внимателно какво се случва, за да хванем всички фекални води щяхме да хвърлим някакви неимоверни средства, които нямаше кой да ни ги даде. Не може държава като България да отдели 30 – 40 хил. лева на глава от населението, за да реши един екологичен проблем. Затова тръгнахме да правим така-наречения интегриран проект, в който е решен генерално въпроса и за пречистване на водите със съществуващата пречиствателна станция, както и подобряване характеристиките на питейната вода. Така с общи усилия с немските ни приятели създадохме интегриран проект за воден цикъл Рудозем, в който влиза пречистване на питейната вода, подмяна на цялата водопроводна мрежа, след това, използване на водата, отвеждане на мръсните води, тяхното пречистване и отново вливане в екологичната система на реката. Всичко това струва 53 млн. като само канализацията е 12 млн. – не за довеждащия колектор Чепинци – Рудозем, който искаха да изпълнят за 11 млн,, а 12 млн. за канализацията на цялата община. Предполагам, че можете да с представите каква е разликата. Опозицията нададе вой, защото бяха засегнати интересите на г- въздесъщия Александър Инджов, който си правеше каквото си иска тук. Почна да се говори за това, че пречистването на водите щяло да струва много. Първо искам да ви кажа, че всичко това, което ние го правим е съобразено с възможностите и изискванията на времето, в което ние живеем, като политиката на общината винаги е билата такава, че когато се прави нещо да се прави така, че да не коства нищо или съвсем малко като заплащане от населението. Говорим за социално допустима цена, говорим за увеличаване на цената на всички тези етапи някъде около 20 % до 22% от сега съществуващата цена. Цената за водата, която ще плащаме след приключването на проекта при експлоатацията ще бъде с 20% - 22% по-висока от сегашната? Да. Това е така-наречената социално допустима цена. И след година и половина, тъй като ние няма да направим този проект, благодарение на политическия инат на ДПС и скритите им икономически интереси, влизаме  друг казус, че тези, които не са осъществили пречистване на фекалните си води започват да плащат глоби, които ще бъдат около 30 %. И какво се оказва – населението ще плаща глоби по-високи от тези, които можеше и трябваше да изплаща като инвестии. Вместо в момент на криза да работят някъде около 400 – 500 човека, което на практика означава 500 семейства с друг бит, друго ежедневие, ние си режем клона, на който стоим. За всичко това, което говоря има документи и се радвам, че заседанието беше открито и присъстваха всички заинтересовани страни вкл. и кметицата на Елховец, вкл. и един от основателите на ДПС Раиф Асанлийски, който възмутен стана и си каза какво мисли за целия този политически цирк, защото не знам за друг човек, който се занимава с политика да допусне, да си помисли дори да спре инвестиция от 53 млн. и само да му напомня, че става въпрос за 10-годишния бюджет на общината… Коментира се и това, дали проектът е за напорна или гравитачна канализация – каква всъщност е? Напорните канализации са доста често срещани в Европа, но почти никъде няма чист вид напорни канализации. Напорните канализации в повечето случаи се използват като смесен тип – там, където може – гравитачно и там където може напорно. Тези канализации имат едно огромно предимство – първо изкопните работи, които представляват над 60% от стойността на самата канализация – представете си една тръба Ф500, която трябва да я сложим обикновено в малка тясна уличка, например в Елховец, където, за да достигне нивата, канализацията трябваше да слезе на 7,80м. между две къщи. И тези къщи, за да не паднат представете си за какво укрепване и какви пари става въпрос. А напорната канализация стига до точката на замръзване – някъде около 80 – 90 см. дълбочина е тръбата, като в основния щранг е Ф50 - маркуч, чието полагане е в пъти по-лесно и бързо и оттам идва тази разлика в цената, където ние за 12 мил. ще направим цялата канализация на общината, докато ДПС искаха да дадем 11 млн. само за отсечката от Чепинци до 7-ма. Искам също така да подчертая, че целият проект бе предложен на господата общински съветници в течение на 10 дена, като никой от тях, повтарям – никой не дойде да се позаинтересова, да отвори книгите и да види за какво става въпрос, но те или не можеха да четат или не искаха, като второто ми се струва по-реалистично. Реално ние след една година ще плащаме 10% в повече, заради санкциите, без да имаме канализация и ново водоснабдяване? Да, абсолютно. Това е цената на човешката глупост и политическия инат, затова сега в момента заявявам следното: Всеки, който иска да се убеди в състоятелността на това, което казвам е добре дошъл в сградата на община Рудозем, където да се запознае с цялата документация и така да съпостави параметрите на това, което ние правим и мислим да правим и на това на нашите политически опоненти. Документите винаги са били налице, затова нека всеки един да заповяда и сам да се увери и в цената, и в начина на правене, и във всичко останало. Рудозем днес