Николай Бояджиев: Политическата класа трябва да осъзнае необходимостта, общините да бъдат привлечени като партньори на държавата

Г-н Бояджиев, какво според Вас в отношението между държавата и общините трябва да се промени, за да може кметовете да са по-добре? Лично моето мнение е, че неудачите на България идват от това, че общините имат съответните отговорности, но без да имат съответните правомощия. Този дисбаланс създава една голяма част от проблемите, а ежедневиетo на нашите съграждани е свързано с необходимостта от това всеки един проблем, дори и от тези, които серешават постоянно в държавата е свързан с общините. Знае се, че държавата им е делегирала доста функции, които обаче все повече и повече се увеличават, без да има съответния финансов ресурс. Когато се решават въпросите с бюджета на Република България, Националното сдружение на общините в Република България изпълнява твърде скромни функции на рефер, който отбелязва головете в нашата врата. Когато е необходимо да се съкращават разходите, първото нещо, което хрумва на всеки един министър-председател е да посегне към общинските бюджети. Това е доста съществен проблем и в някои страни това нещо е разрешено с двукамерен парламент. Тогава, когато сената иска да прокара съответния закон и трябва да убеди народните представители, той трябва да убеди и камарата на общините, че този закон е полезен и за местното самоуправление. Докато при нас е така “Вие сте задължени, но нищо не зависи от вас” и това е принципа, който в последните 20 години от развитието на България е бил определящ. Всеки един говори за местно самоуправление, но твърде плахо се подхожда към утвърждаването на тези принципи след като се влезе във властта. Сега има някаква извинителна причина, доколкото целия свят в момента е в изключително сложна обстановка. На капиталовите пазари отново стават странни неща, мечката играе ли в Америка, обикновено малко след това с още по-бесен танц играе и в Европа. Да не говорим за по-бедните държави като нашата, на които това са отразява изключително пагубно. Има някаква логика да се концентрира малкия финансов ресурс, за да не се получи сериозно сътресение след това, защото в едно отношение г-н Дянков е прав. Общините по принцип са малко по-големи демагози, тъй като в ежедневието, ние имаме много по-чест контакт с хората и това ни принуждава да правим понякога и необмислени движения. Преди само 4-5 години, когато нещата бяха относително стабилни отново общините играеха ролята на нежелания беден роднина, който като го видиш на голямото тържество го прегръщат, за да те видят съседите. Тогава, когато дойде за помощ при тебе, обикновено го вкарваш през задния вход. Надявам се при едно нормализиране на нещата, политическата класа, независимо от политическата принадлежност да осъзнае необходимостта, общините да бъдат привлечени като партньори на държавата, за да може това да се отрази добре на хората, които живеят в тази страна, защото сами по себе си, реформите не означават нищо. А една реформа би трябвало да бъде насочена към това, хората да живеят по-добре. И не само да го отчитат експертите, а самите те да усещат, че живеят по-добре. По отношение на проектите, г-н Бояджиев, знаем че в някои от направленията се иска сериозно съфинансиране от страна на местната власт, която в това тежко време е доста затруднена. Има ваши колеги, които буквално се въздържат от правенето на европейски проекти. Ако човек е настроен малко по-егоистично, никога не би посегнал към тези европейски програми, защото ще си създаде изключително сериозни проблеми. Г-н Томислав Дончев се опита действително да оптимизира системата, но на едно от съвещанията каза нещо, с което аз съм напълно съгласен, че тези споразумения, които са подписани, алгоритъма на работа в момента в България позволява оптимизация на около 25-30 % усвояемост, а останалото теоретично е много трудно да бъде усвоено, защото малките общини са около 80 % от общините в Република България. Финансовите средства са много малки, а взаимоотношенията между Общинския съвет и Общинска администрация не са толкова партньорски, като не визирам само Рудозем. На много места тези взаимоотношения са като между кучето и котката. Имам чувството, че законодателят умишлено е създал подобни възможности за противоречия, с цел местното самоуправление да бъде достатъчно разединено и слабо, за да не създава проблеми на централната власт. Получава се един омагьосан кръг, като основния проблем се оказва мостовото финансиране, а възможността да направиш първо плащане със собствен ресурс към тези, които изпълняват проекта и едва тогава да го представиш за финансиране и за разплащане от страна на Разплащателната агенция към Министерството на финансите. Този начин е много труден за изпълнение от наша страна, тъй като почти всички – 90 %, нямаме този финансов ресурс, който да осигурим. Да махнем изключително глупавата и ангажираща бюрокрация, а и всеки доказва интелигентността си върху нас като ни задължава да изписваме тонове хартия. Все по-често от финансовия министър Дянков, чуваме темата за оптимизация на общинските администрации. По думите му, в много от общините има хора, които са неправомерно назначени на “партийна хранилка”. Темата за тази “хранилка” съществува ли? Определено, да. Всеки един от нас, да си сложим ръка на сърцето, си позволява понякога да прави това, което преди изборите е обвинявал предшественика си, че прави. Има натиск от страна на политически централи, а и има нещо друго – чисто човешкия момент. Ние живеем в малки населени места, запознати сме с проблемите на хората, които по една или друга причина са или аутсайдери в обществото, или хора, които нямат възможност да намерят реализация на първичния пазар на труда. Тогава единствената възможност е кмета по някакъв начин да намери работа. Искам да кажа, че понякога се правят такива подобни жестове, които в общи линии от гледна точка на финансите не са много допустими. В този смисъл, г-н Дянков има право, но има и нещо друго. В момент на криза ние трябва да бъдем все пак съпричастни с проблемите на хората, да се опитваме да помагаме, особено на тези прослойки в обществото, които са в неравностойно положение и които разчитат повече на нас. Аз имам два приемни дни в седмицата – понеделник и петък и 70 % от проблемите, с които се срещам през тези дни са свързани с безработицата. Нормално е понякога човек да прояви разбиране, от друга страна да направи подобна стъпка, която някои я разглеждат като нарушение, други смятат, че проявяваш човещина. Този, на който помагаш, ти е благодарен. В края на краищата, кметовете също сме хора и правим подобни грешки. Иначе от многото съкращения, община Рудозем, в която живеят около 10-11 хил. души, администрацията е от 52,5 щатни бройки. Има и много допълнителни структури, които се появиха по разни програми и се надявам, че г-н Дянков не прави връзка с тези допълнителни бройки, които ние ползваме, защото те обикновено имат епизодичен характер от около 1-1,5 години и тези хора са отново на трудовата борса. ИА "Фокус"