Николай Бояджиев: Младенов е купил земята от завода за газобетон с пари на хората

Мраморното находището на “Дълга усойка” и заводът за газобетон фигурираха проектите за алтернативна заетост, които се разглеждаха за общините Рудозем и Мадан след затварянето на рудниците. 1992г. с акт 441 на Министерски съвет се създаде програмата за алтернативна заетост, при която трябваше с местни суровини и пари от държавата да се осигури трудова заетост за хората, съкратени от рудодобива, коментира Николай Бояджиев. След това, цялата тази глупост, която беше направена през годините не искам да я коментирам, още повече, че в общественото пространство вече с конкретни цифри се коментира пладнешкия грабеж, който беше направен от ДПС и компания. Едно е да говориш, че искаш да отваряш работни места, а съвсем друго е на практика да виждаш как те ги унищожават. Продадоха предприятие, което струваше милиони левове за 300-400 хил. и след това само от скрап, резервни части и оборудване взеха многократно повече от тази сума, след което последва реална продажба на г-н Младенов, който плати 2 милиона лева, категоричен е Бояджиев. Далаверата – тъй като това не е търговия – е огромна и обслужваше единствено и само тогавашното ръководство и един италианец със съмнителна слава. Тогава, през 2007г. се говореше, че този италианец е бил чужд инвеститор, щял да отваря работни места и т.н., но се оказа съвсем обратното. Всеки в момента коментира въпроса за така-наречената безпринципна коалиция – тя не е безпринципна, а всъщност почива на принципите на личните и корпоративни интереси и сегашната политическа действителност го доказва. Не знам до каква степен акционерите в “Рудметал” присъстват на едно класическо източване на предприятието, защото по друг начин не мога да си обясня играта на Лондонската борса; големите загуби на предприятието; плащането на една земя, която нищо не означава – общината го продава за 400 хил., а след това бива продадено на г-н Младенов за 2 милиона. Една такава сделка създава много въпроси, тъй като сумите, с които е платена не са лични, не са лична собственост на г-н Младенов, а това са пари на хората, които работят в предприятието – по-голямата част от тях са акционери. Аз ако бях акционер, а аз бях такъв, тъй като в самото начало купуването на “Горубсо” беше всенародно дело, след което шайката  около г-н Младенов започнаха едва ли не с принуда да изкупуват акциите на онези, които работят там. Това е истината и това се коментира от неговите работници. Друг е въпросът, че те не могат да го обявят на висок тон, защото ще се простят с мизерните заплати, които получават в момента. И така, след като всичко от завода за газобетон беше продадено и унищожено, като ще дам пример, че само шеф-монтажа на машините струваше 280 хил. долара. И накрая дойдоха момчетата от ДПС, нарязаха всичко и го продадоха – това е отношението им към труда на нашите бащи. И се чудим защо нямаме работни места – ами, затова нямаме. В момента се коментира, че цехът за мрамор не е заработил, защото някой му пречи. Никой не му пречи - на калпав моряк, водораслите му пречат. В общи линии в България има законодателство, с което всеки един трябва да се съобразява. Кмета на общината не подписва разрешенията за строеж, а главния архитект ги подписва. А за да подпише главния архитект един такъв документ, то на него са му необходими други такива, които собственикът трябва да представи. Предполагам, че г-н Младенов си дава сметка, че той би трябвало да отговаря на същите изисквания и той е част от държавата и трябва да се съобразява с българското законодателство, както всеки един обикновен гражданин, категоричен е Бояджиев. Рудозем днес