На България и предстои избор

Зелена или традиционна икономика!? На повърхността този избор е свързан с това в каква степен да модифицираме енергетиката си, за да отговорим на климатичните промени. Европейският съюз има една от най-напредничавите политики в тази насока. Но дали това е достатъчно? Дали ние просто трябва да се съобразяваме с нивото на промените в ЕС или имаме жизнен интерес да водим много по-агресивна политика в това отношение? Под повърхността се засягат жизнено важни въпроси като националната сигурност, застаряването на населението и свързаната с това необходимост от пенсионна реформа, технологичното бъдеще на индустрията и т.н. Нека анализираме и преценим дали и как точно можем да комбинираме тези въпроси и да дадем общи решения, а в някои случаи поради факта на комбинирането дали можем да превърнем няколко "пасива" в актив. Фактори и предпоставки за такъв избор са:

1. По отношение на ресурсите за традиционна енергетика не сме богата държава. Единственият по-голям леснодостъпен ресурс от изкопаеми горива е източномаришкия въглищен басейн. Ако разчитаме на традиционна енергетика бихме били по-зависими от външни сили.
2. По исторически причини, а и поради географски дадености, сме непропорционално зависими от Русия. През последните над 100 години, Русия, поради геополитическите си интереси, има антибългарска политика. Европейските държави също са зависими, макар и в по-малка степен.

Фактори затрудняващи по-бързото и съществено навлизане на възобновяемите източници на енергия са:

1. Плътността на енергията при възобновяемите източници е много по-ниска от плътността на енергията при традиционните горива и урана. Ако се използват традиционни начини на строителство на енергийните мощности от възобновяеми източници, това води до по-висока цена на единица енергия. Няма друг реален начин да бъдат убедени европейските държави да пренастроят по-бързо и в по-голяма степен енергийните си системи към възобновяеми източници на енергия, освен преобръщане на ценовия фактор в полза на възобновяемите енергийни източници. За радост роботизацията предоставя възможности в тази насока.
2. "Ненадежност" във времето. Нарочно е поставено в кавички, защото това зависи от наличната преносна мрежа. На това може да се противодейства по три начина: а) интегриране на по-големи географски области в единна енергийна система, което ще наложи и качествени промени в системата, например правотокови връзки, б) разработване на методи за съхранение на енергия и с) модифициране на времето на потребление на потребителите чрез плавни ценови вариации. Тук автоматизацията и компютъризацията, т.е. "умната мрежа", ще играе основна роля за по-ускореното развитие на подходяща за възобновяемата енергия преносна мрежа.

Моралният фактор: Светът подценява значението на климатичните промени. Най-същественият ефект от климатичните промени ще бъде загубата на генетично разнообразие, основно в океаните, но и на сушата. Това директно води до пропускане на възможности за оцеляване и развитие на човешката раса, като например разработването на нови лекарства. От друга страна, климатичните промени ще доведат до изместване на географската област на много болести, както по-хората, така и по културите, които ползваме за храна. Това, заедно със зачестяващите суши и наводнения, ще доведе до нарушаване на способността на земята да продуцира необходимата ни храна. Ние нямаме право да оставим на наследниците си такъв нестабилен свят! Отново, най-добрата политика е технологичната, осигуряваща по-ниска цена. Факторът Интернет, икономиката и застаряващото население: Роботизацията, например базирана на принципите на биологията и комбинирана с Интернет дава възможност едновременно да се атакуват проблемите на застаряващото население, социалната сигурност и развитието, в частност, развитието в енергетиката, като се изгради работещ гъвкав отрасъл на тази база. Става възможно полуавтоматично да бъдат изграждани и поддържани необходимите съоръжения, постройки и т.н. Това може да става чрез комбиниране на роботи и хора, които работейки от вкъщи управляват роботите в случаите, когато неструктурираната среда не позволява автоматична работа. Забележете, че дори не е необходима компютърна грамотност. Новите таблети предоставят възможност да се използват най-естествени човешки жестове и движения, като докосване и влачене. Това ще позволи на по-малко запознати хора да се справят на практика без или с минимално обучение. Става възможно пенсионерите да си допълват доходите, като същевременно се чувстват полезни и след пенсионирането, а те са цяла армия, т.е., огромен актив. Същото се отнася и за текущо безработни лица. Подобни технологии ще допринесат и за осигуряване на гъвкаво работно време и гъвкав трудов пазар чрез намаляване на стреса от загуба на работа, т.е. винаги има вариант за оцеляване в промеждутъчното време след загуба или напускане на работа, а по този начин съществено ще подпомогнат семействата отглеждащи деца и в крайна сметка демографската картина. Забележете, че това е проблем и на ЕС и тук интересите на държавите съвпадат! Заключение: Да на зелената икономика като съществена част от модернизацията на България! Милен Райчев