Мустафа прославя Мадан от инвалидната си количка

С престижната награда „СПОРТЕН ИКАР 2010” е удостоен параолимпиецът Мустафа Юсеинов от Мадан, обяви Фондация „Български спорт”. 39-годишният атлет е отличен в раздел „Специални награди” за двете си Европейски титли – хвърляне на копие и диск, и за спечеленото сребро в тласкане на гюле, завоювани в годишния шампионат на Стария континент за хора с увреждания. „Животът наистина е много хубав, но човек трябва да си го направи сам“, казва Мустафа Юсеинов. Младият мъж е пенсионер – инвалид първа група с чужда помощ. В инвалидната количка е от 1992 г. . Родом е от село Борино, но станал маданчанин след като в миньорския град намерил половинката си Милка. Започнал работа в мините, но не минали и 3 месеца и го застигнала жестока трудова злополука. Върху миньора се срутва целия таван. Въпреки, че го потрошава целия, затисналата го земна маса го оставя жив. 6 месеца мъжът отмята дните прикован в леглото. В същото време се ражда и Алинка. И в малката стаичка, гледайки наедно него и новороденото, Милка започва всекидневна борба. След няколко тежки месеца Мустафа лежи във ВМИ-Пловдив, където съдбата го среща с друг пострадал, и преобръща отново живота му. Родопчанинът разбира, че има спорт за инвалиди, но промяната в него настъпила след като в болничните стаи се сблъскал с много по-тежки случаи от неговия. И решил, че ще стане от леглото и ще спортува. Още повече, че през целия си живот е спортувал. Преди злополуката най-много е тренирал борба. Кумири са му борците Валентин Йорданов и Армен Назарян. След като взел решението, вече му било по-лесно. На 4-тия ден седнах в количка, казва гордо мъжът. След това това се занизват години тренировки – минимум 2-3 часа всеки ден. Колкото до житейските проблеми, бори се и не се предава, докато не ги реши. Научил се е да се справя с ежедневните неща в къщи, но за спорта му трябва човек, който всеки ден да е неотлъчно до него. Все пак се намират начини, казва мъжът. На него му помага Алинка. Радва се на това, което постига, огорчава се, обаче, понеже смята, че никой не го взема на сериозно, казва съпругата му Милка. Въпреки това той не се отказва. И печели медал след медал – за България, вече над 20 златни, сребърни и бронзови. От 2003 г. Мустафа е в националния ни отбор на инвалидите. Състезава се в дисциплините диск, копие и гюле. Парите не му стига за най-необходимите неща в житието, камо ли за спорт. Покрай изживяното мъжът не приема дребнавостите. Мустафа е осиновен в същото село, където се е родил. До 5-годишен е бил в дом. След това на няколко пъти му се случвало да е на косъм от смъртта, разказва съпругата му. Единият път като малък се натровил с мухозол. Спасили го. Когато бил седмокласник пада от 4-тия етаж на училището, всички мислили че ще умре, но той оцелява. Следва злополуката в мината. Сега иска да постигне нещо, иска да ни направи щастливи, обяснява Милка. Младата жена разказва как Мустафа гледал постоянно да изкара някой лев. Поправял телевизори, часовници, миксери, зарежда запалките на квартала. От съдбата си човек не може да избяга, а за слаби няма място в този живот, заключава Мустафа. Смолян прес