Миньор е моят татко миньор ще съм и аз!

Миньор е моят татко миньор ще съм и аз! Така ни учеха едно време в училищата в минният басейн. Рудозем е едно от емблематичните миньорски градчета в България и Родопите. Изграждаха се ценности и стереотипи пречупени през рудодобивната промишленост, която беше структуроопределящя в Рудозем и голяма част от Родопите. По онова време хората се шегуваха, като казваха, че в България има две морета, едно черно и едно ГОРУБСО. Да наистина миннодобивното предприятие беше държава в държавата. Общините ползваха ресурса на предприятието за много от дейностите си.

Миньорите по онова време бяха на почит, почитта не беше само заради големите заплати, а и заради тежкия и опасен труд, който полагаха. Много трудови хора платиха с живота си за просперитета на ГОРУБСО. Много политици си правиха пиар, като организираха кампании в подкрепа на децата на загиналите полицаи в което няма лошо но никой от политиците не се сети за децата на загиналите миньори, които също заслужават внимание. В крайна сметка държавното ГОРУБСО в последните му години от съществуването беше превърнато в средство за придобиване на много пари, предприятието беше източвано тотално чрез подставени фирми на входа и на изхода и в крайна сметка то се срина и бяха предприети крайни и непопулярни решения за ликвидиране на части от огромното предприятие. Държавата просто абдикира от минното предприятие и го остави на самоход, което не беше най-правилното решение именно заради структуроопределящата си тежест в района.
Днес обаче картината е повече от покъртителна. Много от хората работили с години в това предприятие все още немогат да се адаптират в новата обстановка. В годините на бума в строителството горе долу нещата бяха малко по добре но днес е трудно.
Все още нашият район е под въздействието на ГОРУБСО чрез многото пенсионери със сравнително добри пенсии и благодарение на тях се спасява положението. Не са редки случаите, в които от една миньорска пенсия да се възползват Синове, дъщери и внуци.
Днес миньорският труд е обект на подигравки и неуважение. Най-голямата мотивация за един миньор да приеме този труд е по-ранното пенсиониране иначе заплащането не е чак толкова атрактивно и хората влизат в мината, където риска за живота е сериозен просто защото няма къде другаде да отидат.