Мелха Макова: Да дойдат, да ме опознаят и тогава да коментират!

На 20 май едно рудоземско момиче придоби широка популярност. Поводът беше изложба по проект за запазване на традиционните занаяти. Тя и колегите й заедно представиха ръкоделията, които са измайсторили в последната една година, в рамките на този проект. Изложбата е впечатляваща, талантът на момичетата е безспорен... Но това остана на заден план за широката общественост.
Всички се втурнаха да интервюират една от участничките в проекта, която е с призната инвалидност 100 процента. В продължение на две седмици се изписаха десетки статии за нея - за начина й на живот, за близките й, за това как се справя с ежедневните си задължения. Истини, полуистини, преразкази по чужди статии... какво ли не се изписа за момичето.
Сега, половин месец по-късно, когато вече фокусът на медиите се поизмести, ние се свързахме с нея, за да разберем как й се е отразил целият този шум.

Мелха Макова е на 29 години, жител на рудоземското село Сопотот. Има двама братя и една сестра. Нейните приятели я описват като контактна личност, изключително борбена, трудолюбива... за много от тях тя служи за пример със силата, енергията и умението да изслушва.
Ето какво сподели тя специално за "Рудозем днес"

Близо половин месец си във фокуса на медиите. Продължават ли още да ти звънят и как се чувстваш в резултат на събитията?
В началото беше много стресиращо, сега почти спряха да звънят и вече съм добре. Но бях много притеснена.

Не знам дали си чела статиите, които писаха за теб, но сигурно знаеш, че много хора ги коментират тези статии. Какъв е твоят поглед на нещата?
Все още не съм ги чела, но с приятели коментираме това, което са писали. Има и нереални неща. На едно място са писали, че съм от ромски произход, на друго, че аз и колегите, които работим по проекта, сме изключително бедни.

Какво би искала да кажеш на всички тези, които коментират наизуст твоя живот и правят материали за теб, без дори да са те виждали?
Да дойдат, да ме опознаят, тогава да коментират. Когато човек иска рейтинг, търси най-различни варианти. Не го вълнува съдбата на човека.

А в коментарите много хора осъждат това, че макар с призната инвалидност 100 %, ти се налага да работиш. На тях какво ще кажеш?
Аз не си изкарвам прехраната с тази работа. От шестнайсет годишна получавам пожизнена пенсия. А за да участвам в този проект, на мен ми трябваше разрешение от ТЕЛК, защото съм без право на работа. Благодарна съм, че там ми позволиха да вземам участие по подобни проекти. Сама исках да работя по този проект, исках да докажа на себе си, че мога.

Промени ли се отношението към теб и по-главното - ти как се чувстваш?
Не, не се е променило. Аз съм много добре. Мога да кажа, че това до известна степен ми се отрази и положително, защото срещнах добри хора.

Получила си подаръци след статия за теб в "24 часа"? Кои бяха хората, които те потърсиха?
Подариха ми два лаптопа. За хората не мога да разкажа нищо, защото те пожелаха анонимност. Но аз говорих с тях и лично им благодарих.

Какво би искала да ти се случи след 30 юни, когато е последният работен ден по този проект?
Не съм се замисляла. Искам да си продължи така, както е в момента.

А лятото планирала ли си, мислиш ли да посетиш някое място, където да си починеш?
Не съм планирала лятото, но бих желала да видя морето.

На кого би искала да благодариш по повод проекта и нещата, които ти се случиха покрай този проект?
Благодаря на всички, които ми помогнаха, защото ако кажа името на някой, ще пренебрегна останалите.

Някои хора казват, че държавността и морала на една нация се отъждествяват с отношението към болните и инвалидите. И в тази връзка искам да те попитам грижи ли се страната ни за хората в неравностойно положение и ти каква оценка би поставила по шестобалната система?
Не! Просто не прави нещата в реда, в който трябва. И да иска, не го прави по правилния начин. Ще ти дам един пример, за да ме разбереш какво искам да кажа. Ето случаят със социалните асистенти- пренебрегват близките и пращат непознати да се грижат за нуждаещите се. Те замислят ли се как болният ще приеме непознат човек, при положение, че има начин това място да бъде заето от близък? То това за държавата може да е незначително, но за хората съвсем не е така.

И оценката все пак?
Между 2 и 4. Като искат да помогнат, да го направят смислено. Трябва да се вземе гледната точка на засегнатите, тогава да се търсят варианти.

А какво би посъветвала хората, които се намират в аналогично на твоето положение?
Те са силни, знаят как да се справят!
Аз участвах в един проект в Смолян за хора в неравностойно положение и се уверих, че наистина те са много по-силни от останалите. Не че до тогава съм се съмнявала, но когато толкова хора бяхме събрани на едно място, се убедих окончателно в силата на техния дух. Там видях как въпреки всичко, тези хора са радостни, раздават се и си помагат.